Викайте „УРА”

10565714_10204423669414389_585679319_n
От 14.06.2013г. до днес преживяхме толкова катарзис, че Омиров герой може да ни завиди. Протести, домати, кафета, прасета, извинения, обвинения, молби и проклятия. Толкова неща се изсипаха върху народа, че почти откривам аналога между изминалата политическа година и малко, и атмосферните условия в последните месеци.
Кой крив, кой прав, оставката е факт. Хиляди протестиращи си издраха гърлата от викане. По площадите и булевардите избухна толкова криейтив под формата на пърформанси, плакати и др., че се учудвам как България не се превърна в арт столица, поне на Европа. Кучетата си лаеха, автобусът си вървеше, на хората им писна и оттук-оттам наскачаха разни нови и стари политически муцуни, готови да подгряват втория сезон на анти-правителствените протести. Естествено и там нямаше кой знае какъв успех, все пак едно дърдорене не дава хляб и зрелища. В един момент, покрай вързаните тенекии в Народното събрание или липсата на кворум, фалира една банка, един лидер стана евродепутат в компанията на някакъв си нов политик и хоп – „последен валс, сбогом любима”. Оставката постъпва в последната минута, майки целунете децата си, хайде да празнуваме.
Най си обичаме празниците ние, българите, макар да не харесваме махмурлука и неприятната болка на другия ден. От 25 години периодично празнуваме и като изтрезнеем много ни боли, пак се напием да забравим и пак „ох”. Омагьосан кръг. Но така е, има хора с лошо пиянство, забравят всичко на сутринта, остава им само едно лошо усещане за преживяна подлост, но на кой му пука, идва нов празник.
Да, скъпи сънародници, сипете си по едно, оставка е, но консумирайте разумно и с мярка, за да не забравим и после пак да ни боли.

Ст.Бояджиева

Advertisements

МЕДИЙНИ КАТАФАЛКИ

10483075_10152438174057284_7563458742105109712_n
„Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;“
Това е част от преамбюла на Етичен кодекс на българските медии. Само че е пропуснато, че информация се пуска само ако някой си плати, с което получава и wildcard, с която отпада изискването за достоверност. Закостенялостта на закърмените с комунизъм политици не ме учудва. Не мога да си обясня обаче, как точно медиите не разбират, че живеем в нова информационна ера и няма нужда да чакаме стотици години за да ни кажат историците какво е било вчера и какво се случва днес. Намеренията им прозират зад действията им, но медиите пускат само информацията, дошла по „официалния ред“. Точно в този смисъл са промените, заложени в проекта за Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са М. Манолова, М. Захариев и Ст. Данаилов. На обществото ще се казва само това, което партиите искат да му кажат. Така разбират Демокрацията нашите управници. В един мандат два пъти сменят правилата на играта. И така, докато не се стигне до правилото, че комунистите остават вечно на власт, независимо кой печели. Нещо като сентенцията, че футболът е една красива игра, в която 22-ма тичат след една топка и накрая винаги Германия печели. При нас печелившата Германия е заменена братска Северна Корея.
България е шампион по налагане на незаконни практики и узаконяването им в последствие. Като се почне от рекета, през строежите и се стигне до медиите. Всички медии бяха доволни, когато получаваха едни проекти от един пикаещ с микрофон човечец, от къщата на един, дето си поръчва новините и го дават по телевизията по-често и от рекламните. По им е на сметка. Защо никой журналист не възропта, че всичко това е за сметка на ИСТИНАТА. Не осъзнаваха ли в какво се забъркват и как ще бъдат използвани. Някои бяха толкова доволни от ролята си на подлоги, че поднасяха гербери и червени рози, и целуваха ръцете дето им подписват медийните проекти. Постилаха червени килими на лъжливи социолози, които да казват какво мисли народа, без да са го питали. ИСТИНАТА отдавна няма никакво значение. Дори е нелепо да се говори за нея в материал за медии.
Алчността е над всичко. Съмнителни личности получиха червените пари и си купиха медии, и чрез тях се настаниха във властта. За малко и да я вземат цялата. Но алчността им ги скара. Медиите отдавна са на този и онзи, и са затънали в обвързаности. Сега ще бъдат жертвани в битката на собствениците си. За капак се готвят промени, които да доудушат и последната надежда за обективност. С готвените закови промени, налаганият незаконен модел на поднасяне на информация става законен и задължителен. Примката стегна и вече е късно. Готвените промени дори не се коментират публично. Журналистите гледат като бразилците в 29-та минута на мача с Германия. Нищо вече не може да се направи.
Медиите си заслужават участта. Те не само участваха в дезинформацията, но и лакействаха на грабителите на България. Всеки зародиш на опозиция на статуквото бе убиван от цензура. Хората не получават нужната информация за формирането на избор. Показват им се едни и същи лица или „нови“ клонинги на старите. Дори и позорно загубили изборите политици, обединени от некадърността си, с цел да са повече, пак да участват в битката за власт. Само не и наистина нови лица. Медиите „забравиха“, че всъщност трябва да информират. За да отрази едно събитие, която и да е медия, трябва да си платиш. Няма значение колко е добро и обществено значимо. Всички говорят с отвращение за този или онзи политик. Но пак го канят и му дават трибуна да говори лъжи и глупости. Но когато се прави нещо смилено медиите ги няма. Когато стане катастрофа или настъпи бедствие, ПТС-те тръгват като катафалки на състезание – кой ще покаже повече кръв и мъка. Когато трябва да са обективни и да са стожер на истината ти показват ценоразпис.
ПТС-те стават излишни. Новините сами ще идват от партийните централи. Ако някой от любопитство поиска да погледне истината, тя е там – където я оставиха. В катафалката.

10578507_10204416922285715_1540723499_nДва модела за служебно правителство мислил бил Плевнелиев. Първият е служебен кабинет на националното съгласие, с участие на представители на политически сили. Вторият, предимно от доверени хора в екипа му. Първият вариант обаче нямало да се осъществи, ако партиите не постигнели разбирателство…
Всъщност, Плевнелиев ни казва, че ще реди служебен кабинет от негови хора, предвид партийната му ориентация, с която не успя да се раздели дори като обединител на нацията. В него ще присъстват лица от служебния кабинет на Марин Райков, както и от правителството на Борисов. Ето какви лица се спрягат:
За социален министър и вицепремиер Деяна Костадинова, бивш заместник-министър на труда и социалната политика в правителството на Борисов.
За транспортен министър Камен Кичев, който бе зам.-министър в кабинета „Борисов“.
За министър на културата – актьорът Христо Мутафчиев (Герб) или съветникът по културата на президента Григор Антонов.
Начело на спортното министерство се смята да застане плувецът Петър Стойчев, който заемаше същия пост по времето на служебния кабинет Райков.
Икономическото министерство да бъде оглавено от Асен Василев или икономическия съветник на държавния глава Евгени Ангелов, зам.-министър в кабинета Борисов… и т.н…
„Ще нося отговорност и подписът ми ще стои не само под името на премиера, но и под назначението на всеки министър.“ многократно подчертава държавния глава.
Ще носите, Г-н Президент… ще носите…

Коалиция или брак по сметка!

10545016_10202837561204991_710449143_nНа последните парламентарни избори, проведени през май 2013 година, участваха 45 партии и коалиции. Единствената коалиция, която успя да мине 4 % бариера, бе тази на Коалиция за България или тъй нареченото БСП.
Каква е идеята на една коалиция?
Сдружение на две и повече партии с цел изборна победа и участие в управлението или съдружие за осъществяване на обща идейна политическа платформа?
Логичният отговор на втората част на въпроса е, след като имат близка идейна политическа платформа, би следвало да съществува една партия от този тип или една коалиция от партии в това политическо пространство. БСП е коалицията на левите милиардери, следва коалиция на Герб и Реформаторите – десните милиардери и балансьор – етнически милиардери от ДПС .
Липсват скоби. Белезниците са също вид скоби.
Тогава, кое обуславя партийното роене в едно политическо пространство, предвид еднаква идейна платформа, симпатизанти и гласоподаватели?
Времето и лидерът.
Лидерът: Изводът от изборите след дискредитирането на СДС през 2001 г. показват, че гласоподавателите, различни от т.нар. „леви”, не се интересуват от политическа платформа и място в политическото пространство на партиите, а от техния лидер. Защото той е лице на партията и неин говорител. Примери: Иван Костов,Симеон II, Бойко Борисов, Ахмед Доган, Волен Сидеров…
Може ли да отговорите, кое в политическата програма на БСП, Герб, ДПС и Атака, е накарало някого да гласува за тях?
Политическите програми и платформи са грим за лицето на партията, защото никоя българска политическа партия не е изпълнила политическата си програма. Тя представлява поставени на хартия – намерения.
Избирателите гласуват мажоритарно за личност. Следователно ПиАрът на лидера на партията обуславя изборните резултати. А Пи Ар-ът, това са медийните отразявания на лидера.
Времето: Когато политическият лидер на дадена партия се дискредитира чрез действия или бъде дискредитиран през медиите, се ражда нова партия в същата политическа ниша. Защото електоратът е отвратен от лидера на партията, но остава със същите политически пристрастия. Търсенето обуславя предлагането. Така се ражда следващата партия и лидер. Примери са земеделските, националистически, комунистически и екологични партии…
Ако коалицията е сдружение на две и повече партии, с цел изборна победа и участие в управлението, тогава следва, че тези партии са готови на всичко, само и само да влязат в управлението. Следователно, коалицията е знак, за това, че партиите, готови за коалиране са и готови на политически сделки и договорки. Вид търговия, с цел – печалба. Дали тази печалба е за избирателите, преценете сами, на база 25-годишното политическо минало на България.
Смятам, че партийното коалиране притежава качествата на брак по сметка: женят се, за да увеличат богатството и властта си, другото са подробности. В миналото, когато кралските фамилии са владеели Европа, това е било напълно естествено, но в условията на действаща демокрация, това се явява предателство към избирателите и подигравка с техните интереси.
Всъщност, личната воля на лидера и стремеж, в крайна сметка е определяща за всяка българска партия, създадена и функционираща според ЗПП и действащата Конституция.
Затова приоритетът на Глас Народен е Образование!
Образование и Спортна ( военна) дисциплина е основата за изграждането на личната воля и стремеж на всеки бъдещ лидер.
Не България над всичко, а България над всеки българин!
Такава би трябвало да е личната воля на българския политически лидер!
Уви!

Светослав Витков

18 юли

6560_1187426489822_1350253_n18 юли е 199–ият ден в годината; до нейния край ни остават още 166 дни. На тази дата през 1501–ва е родена Изабела Хабсбург, кралица на Белгия, а през 1552г. – Рудолф II, император на Свещената Римска империя. За нас на тази дата е роден Левски. На 18 юли през 1332 година армията на Иван Александър разбива византийците; през 1789-та Робеспиер се присъединява към идеите на Френската революция, а през 1921-ва Калмет и Герен откриват противотуберколозната ваксина… За нас на тази дата преди 177 години е роден Левски… На 18 юли са починали Караваджо, Джейн Остин и Хаджи Димитър – за нас са изминали 177 години от раждането на Левски. И в скучния, но наситен със събития делник на днешния 18 юли до нас, дошъл от глъбините на историята, кънти гласът на Апостола. За да ни обясни онова, което не разумяваме – и да ни припомни онова, което сме забравили!
Днес вестниците пишат, че европейската валута е поевтиняла и спрямо щатския долар; че скандалът в Държавен фонд „Земеделие” продължава, а задълженията на държавата и общините към строителните фирми, които работят с проекти по европейските програми, надхвърлят един млрд. лева! Автокатастрофата в Украйна разтърси световните пазари, Израел започна наземна операция в Газа, шефът на американското разузнаване в Германия напусна германската територия… А болшинството нашенци с неописуемо простодушие отсичат – бе кво ми пука на мене? Нямам сметка в евро, не съм шеф на строителна фирма и не живея в Газа… Писнало ми е от политика, всички са маскари и въобще няма да им гласувам!! Имам си моите лични проблеми и тук, в България – хич не ми дреме за Германия и Америка!!! А гласът на Апостола припомня: „ Ако е за българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние го обръщаме…” Защото безразличието е първата стъпка към мизерията и духовното затъпяване…
Днес продължава да се вихри скандалът с Корпоративна търговска банка; стана ясно, че кредитните досиета за заеми си близо 3,5 млрд. лева, че петима „горят” с 300 милиона; че около 3600 души имат депозити, надвишаващи гарантираната от държавата сума, а 46 имат депозити над един милион. И че 138 милиона са блокираните пари на държавни предприятия… А продължава да се вихри спорът дали истината трябвало да се търси; дали медиите трябвали да я разгласяват; дали словото нямало било да дестабилизира България – санким, долу гласността в името на народа! А Левски казва: „ Ето, че ти не си народен – виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да стане по-голямо и да убие народа…” Да коментирате нещо? А осъдете за зловредни слухове Апостола, де!
Днес и на децата стана ясно, че това правителство си отива – преди да са го изгонили с камъни; че предсрочни избори ще има и дори се знае на коя дата… Обаче нашенецът, настръхнал от правителствени дивотии и освирепял от блокираните му в банката дребни парици, отсича – и тия избори като ония! Избори се правят с пари – който държи парата, той печели! Пак ще се наредят паралиите от днешния парламент. Майната им на всички!!! А Левски се мръщи: „ Не се подлъгвайте, че онези, които държат парите, държат и бъдещето ви…”. Никой няма монопол над бъдещето – и никой не може да ни отнеме правото на избор… Но когато избираме, трябва да си припомняме думите на Апостола – „Цели сме изгорели от парене и пак не се научихме да духаме!”. Защото тези слова не си за социални дебили – те са гласът на един народ. А гласът народен е внушително нещо, нали?

Ники Николов

ВЪРТИМ ТУК ЕДНИ ХОРА, ВЪРТИМ ЕДНИ ПАРИ…

Покрай истерията с КТБ, другите новини свързани с икономиката на България остават някак в сянка. И то по теми, които са пряко свързани с икономическото „здраве“ на страната и по-конкретно – чужди инвестиции и външна търговия. Минават само като бюлетин.
По данни на НСИ и БНБ, преките чужди инвестиции в страната за периода януари-май 2014 г. са 302,6 млн. евро, което е с 33,8%, или със 154,3 млн. евро по-малко от същия период на миналата година.
Наред с намаляването на чуждите инвестиции се увеличава дефицита във външната търговия, а износа намалява чувствително – за периода януари–май 2014 г. той е 8389,7 млн. евро, като намалява с 482,.4 млн. евро (5.4%) в сравнение с този за същия период на 2013г. (8872,1 млн. евро).
Външно-търговския обмен и инвестиционния климат се формират от редица различни икономически фактори и спада или ръста на инвестиции, внос и износ е обширна и нееднозначна тема и подлежи на сериозни анализи и проучвания.
Дали нестабилната политическа обстановка, сътресенията в банковия сектор, бавната и тежка администрация или друга причина отблъскват инвеститори и партньори? Или просто „балона“ – работеща икономика се пука?
Базирайки се на данните на НСИ и конкретизирайки в графата „Износ, внос и търговско салдо на България с основни партньори от трети страни“ а не върху целия стокообмен, искаме да изясним някои неща.
Ако разгледаме таблицата можем да направим извод, че няма драстични промени в износа и вноса като паричен поток спрямо 2013, освен в графата „Минерални горива, масла и подобни продукти“

За периода януари-май 2014 български фирми и компании са внесли от трети страни „Минерални горива, масла и подобни продукти“ за около половин милиард по-малко от същия период на 2013г. В графата “износ” ситуацията е същата. Като на износа само на минерални горива за двигатели през първото тримесечие на 2014 г. – на годишна база спадът е 47.4%. (по данни на НСИ)
Възникват следните въпроси:
Кое обуславя този спад?
Как така страна като България реекспортира половината от вноса си на петролни продукти?
Възможно ли е български фирми и компании да правят фиктивен внос и износ покровителстван от Правителство, Министерства, Агенция митници, НОИ, НАП и тн. държавни служби и агенции, с цел надуване на балона „работеща икономика“?
При разглеждане на таблицата за внос и износ по страни, прави впечатление драстичния спад на износ към… Гибралтар. С малко над половин милиард спрямо същия период за предходната година. Тук е хубаво да поясним, че Гибралтар е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров с площ 6,8 km² и население около 30 000 човека. Гибралтар е … офшорна зона!

По данни на НСИ през 2011 стокообмена (само износ) за Гибралтар е 1,2 милиарда лева, за 2012 – 1,4 милиарда лева, за 2013 – 1,5 милиарда лева.
Искаме да попитаме Премиерите, Външните министри, Министрите на икономиката, шефовете на агенции и тн.
1.Какво са изнасяли български фирми и компании за над милиард годишно за Гибралтар (държава с население по малко от Горна Оряховица)?
2.Защо този износ е спрял?
3. Възможно ли е български фирми и компании да правят фиктивен износ към офшорни зони примерно на „Минерални горива, масла и подобни продукти“, покровителствани от Правителство, Министерства, Агенция митници, НОИ, НАП и тн. държавни служби, с цел надуване на балона „работеща икономика“, източване на държавни средства чрез неплащане на данъци и акцизи , както и за лични финансови облаги на хора от изброените ведомства?
На тези въпроси г-н Орешарски и свитата му вече отговори през април пред Европейската Комисия и МВФ. Може спокойно да отговори и на българските граждани.
Ако се вгледаме отново в таблицата виждаме че има и положителна новина спрямо ръста на експорт от България към трета страна, а именно към Сингапур! (повишение с около половин милиард само за първите 5 месеца). Сингапур е островна държава с бързо развиваща се икономика и също… офшорна зона!
Инвестициите спадат, министри се сменят, премиери се сменят, директори на агенции се сменят… схемите не!
Въртим тук едни хора, въртим едни пари…
Източник на данните:
http://www.nsi.bg/bg/content/7505/по-сектори-на-стандартната-външнотърговска-класификация
http://www.nsi.bg/bg/content/7503/по-основни-търговски-партньори
http://www.nsi.bg/bg/content/7510/по-основни-търговски-партньори

НЕ НАДЗОР ОТ ЕЦБ, А ПРОЗРАЧНОСТ НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ОЛИГАРСИ – ПАРТИИ – БАНКИ

10447501_360088027472566_1079498252258516844_nНе искайки/можейки да спасят КТБ, политическите сили вчера се съгласиха само на едно – да поискат България да се присъедини към единния надзорен механизъм на ЕС, известен като банков съюз. Пренебрегнаха тезата на И. Искров, принципал на БНБ, който мъдро отбеляза, че България ще има задължения към тази институция, в която няма право на глас – тоест ангажиментът не е реципрочен.
Ние от Глас Народен не искаме това да се случва и сме против такъв вариант. Искаме върху състоянието на банковата ни система час по-скоро да се хвърли светлина.
Защо политическите сили не одобряват плана на И. Искров за оздравяване на двете закъсали банки и отварянето им на 21-ви юли? – това за нас е важният въпрос.
И отговорът е много прост: за да не стане ясно преди изборите разположението на олигархическите групировки в банковата ни система. Какво става в нея? – въпросът ще бъде отново потулен за времето на изборната надпревара, защото на ЕЦБ ще и трябват години за да проникне в дебрите на българската банкова система и нищо наяве няма да излезе.
Кой управляваше КТБ и дали разривът Василев – Пеевски и лицата зад тях не фалираха изкуствено КТБ и Креди-Агрикол България?
Когато нашите политици ни отговорят на въпросите:
– Защо в банката на Доган (КТБ) държавните енергийни дружества държаха: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90% от парите на „Булгаргаз“, 94% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг?
– Защо смолянските, шуменски и сливенски дърводобивни предприятия (отрасъл – свързан с ДПС) държат парите си в турската Д-банк. А пък в Благоевградски окръг (където случайно е Банско на Цеко Минев) дърводобивното предприятие държи парите си в ПИБ?
– Защо ГЕРБ повери парите на АЕЦ Козлодуй на Инвестбанк.
и така, и така нататък.
Нашият отговор за това, кое ще поправи банковата ни система е прост: Да извадим връзките политически партии – олигарси – банки наяве. И тук нито ЕЦБ, нито никой друг не ни е нужен. Нужно е да го поискаме и да гласуваме за хора, които ще го направят.

10351668_359412704206765_5908419609089548206_nКонсултациите при президента вчера Плевнелиев за финансовото състояние на държавата приключиха вчера вечерта.
По думите на държавния глава е постигнат пълен консенсус за незабавна процедура по присъединяване към единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз, който е първа стъпка към присъединяване към еврозоната.
Това ще стане с искане от БНБ до Европейски банков орган, който да извърши оценка и надзор върху българските банки. Ще има и международен одит на КТБ относно активите, купени с отпуснатите кредити и възстановяване на задълженията към бюджета, както и от Фонда за гарантиране на влоговете. Банковите депозити до 100 000 евро са гарантирани и ще се спази закона за клиентите на КТБ.
Важно е да се отбележи, че не беше постигнат консенсус обаче за специалния закон за КТБ. Преговорите между политическите сили евентуално ще продължат.
Позицията на Глас Народен е, че чрез този консенсус политиците и отговорните държавни институции прехвърлят “горещия картоф КТБ” на Европа и измиват ръцете си за последващите събития.
Глас Народен настоява за отговор на конкретни въпроси:
Влизането в еврозоната означава инфлация на лева?!
Това ли е единствения начин да бъде зачистена липсата от 4 млрд. лева?!
„Банковите депозити до 100 000 евро, са гарантирани и ще се спази законът за клиенти на КТБ?” – Какво ще се случи с тези депозити, които са на преференциална лихва и ще бъдат ли изплатени или ще бъдат изплатени само депозитите на държавните институции предназначени за заплати на служителите?
Очакваме отговорите Ви, г-н президент, г-н Орешарски, г-н Станишев, г-н Борисов, г-н Доган, г-н Сидеров, г-н Искров и г-н Цацаров.

Praudite, cives! (Ръкопляскайте, граждани!)

 

10466755_10152349952157284_1560691552_n  Знаете ли кое – поне от гледна точка на елементарната езикова култура –  е идиотско в словосъчетанието „народна република”? Ами очевидния факт, че тя, като е република, не би могла да не бъде „народна”. Макар че у нас, по времето на Кобурггота, за една бройка да се цръцне чудото „народна монархия”… Обаче сме длъжни ди припомним на късопаметните, че 45 години бяхме граждани на НРБ. А кое е идиотско в израза „детски педиатър”? Ми пак същото! И сега – как Ви звучи съчетаването на името Анелия Клисарова с „българско образование”? Оставям отговора на Вас…

Сутрешното интервю с министър Клисарова(което можете да видите тук) ни поднесе букет от неописуемо простодушие, безхаберие и наивитет, който би могъл да извика сълзи на умиление. Или взрив от нелицеприятни изрази, които науката нарича „експресивни синоними”, а нашенецът направо си им вика „псувни”… Още преди година тя се оказа в „епицентъра” на скандал заради прекрояването на учебните програми по литература. После се опита да „преустрои” и програмата по история. След това прозря, че ако можеш да си купиш за 150 лева правилните отговори за матурата по български език и литература, то просто… не трябва да ги купуваш! Днес, мъдрувайки върху идеята за единен учебник, стигна до поредното грандиозно прозрение: „Няма как държавата да създава корупция – държавата плаща учебниците, няма как тя сама на себе си да прави корупция”… Понамирисва на „Държавата – това съм Аз” нали? И нито дума за факта, че за 14 години са закрити кажи–речи половината от българските училища; че са уволнени, напуснали или пенсионирани около 32% от българските учители; че заплатите на останалите са обидно ниски; че и учители, и ученици са демотивирани; че нивото на неграмотността у нас застрашително се повишава! Доскоро зад лъскавата, пряснобоядисана фасада на сградата, наречена „българско образование”, се криеха овехтели помещения, от стените на които наши мургави събратя крадат винкел. Днес пороят от некадърност, недалновидност и управленческа немощ направо е подмил устоите на сградата. И когато тя рухне – във фургони ли ще преместят образованието?

ПП „Глас народен” последователно, твърдо и категорично стои зад своя основен и единствен приоритет – образование, наука и култура. Прочетете отново нашата „философия на промяната”, свързана с визията ни за образованието. Сравнете я с „философията” на Клисарова… И мислете – утре предстоят избори. А избраните от Вас ще си назначат за просветен министър някой „Медик на годината ”, който няма да излекува тежкоболната образователна система… Или отново ще обвържат българския спорт със специалист по синтаксис, от което спортът ще заприлича на сложно съставно с много подчинени и съподчинени изречения! Мислете.

А на онези, които не искат – и не могат да мислят, подаряваме латинската сентенция:                              Praudite, cives!

 

Ники Николов

Паниката в банковия сектор!

10522107_10152392002012284_1347212321_nКой я създава и каква е целта му?!
ДАНС разследва умишлена атака срещу големи български банки.
Хора, получавали СМС-си и писма за предстоящ фалит на банки, жълти вестничета и електрони издания, търсещи сензация (и пари) пишат статии със заглавия „Паника“ и „Фалит“.
ДАНС разследва кой седи зад атаката.
От няколко дни се правят и “телефонни интервюта” от социологически агенции относно стабилността на финансовата система в България с въпроси:
„Вярвате ли в стабилността на българския лев?“
„Бихте ли изтеглили парите си от банките?“
„Билхте ли преминали в ЕВРО или друга валута?“
„Мислите ли, че валутния борд ще падне до 2 месеца?“
„Страхувате ли се от хиперинфлация?“
„Смятате ли, че може да загубите спестяванията си, ако са в банка?“
„Според вас, ще фалират ли и други банки? (все едно има фалирали банки)“ и т.н.

Проучването било поръчано от предаването „Референдум“ за след 2 седмици.
А въпросите се задават от същите тези социологически агенции, които два месеца преди избори казват кой ще спечели изборите.

Казано накратко, медии и социологически агенции работят за всяване на паника.
А ДАНС разследва…

Поредното всяване на страх преди избори, поредната дестабилизация, поредният сценарий…
Влоговете на гражданите са гарантирани!

Но какво става със сметките на малки, средни и големи предприятия и фирми, когато БНБ влезе за одит или надзор в дадена или няколко банки заради паниката и тегленето на пари в брой от физически лица, и как това се отразява на финансовата стабилност и икономика в страната?
Според законодателни промени в надзора на европейската банкова система от 15 април 2014 г. от страна на Европейския Парламент, касаещи вкарването в действие на депозитно-гаранционния фонд, осигуряват това, че той следва да се задейства най-късно до 7 работни дни… при условие, че дадената банка е обявила фалит и той е потвърден от БНБ. И докато централната банка осъществява одит се замразяват сметки и се забраняват всякакви финансови операции. А този одит може да продължи до 4 месеца. Фирмите (частни или държавни) с блокирани средства не могат да се разплащат с контрагенти, да изплащат заплати, да правят инвестиции, да внасят осигуровки и данъци в бюджета. Натрупва се вътрешен дълг. Фалират фирми. Изчезват парите от обръщение. Блокира се икономиката.
Не става дума за една или друга банка. Става дума за поредното поставяне „на колене“ на граждани и бизнес, чрез всяване на паника, „спасителни операции“, „законови положения“, с участието на медии, социологически агенции, БНБ, дъравни институции.
А кой има интерес от това?
ДАНС разследва…
Илиян Дуков

Черешова задушница

10466755_10152349952157284_1560691552_n

Точно преди година написах разказа „Черешова задушница“. Позволявам си да Ви го припомня, защото: „Тежко и горко на оня народ, който в движението си напред не е непрекъснато обърнат назад…“. И тогавашните събития обясняват онова, което се случва днес. И още нещо обясняват – никога, ама никога гражданската позиция не остава без последствие! Рано или късно тя носи своите ефекти… Та ето въпросния текст:

Едно време по селата Черешова задушница се тачела като голям празник. Чисти забрадки, пъстри престилки и бели ризи със стъклено копче на яката пълнели мегдана. Народът се събирал под своето небе, на земята си, край гробовете на своите отци… Децата държали майките си за сукманите – всички се държали един за друг, та да не се разгубят в пустинята на битието. Защото разгубването е страшно нещастие! Затуй давали на децата черешки, всички похапвали от сладкия плод, поръсил като капчици кръв зелените корони на плодните дървета. А вечер запалените свещици сочели на мъртвите правия път към Спасението. Защото и в отвъдното душата може да се заблуди и да изгуби пътя. И по прикована на кръст ръка се уливал восък от запалена вощеница, та да се измоли от Бога прошка за покойниците…
Сетне танковете на Трети украински фронт задрали с веригите си прашните селски пътища; шумкарите слезли от Балкана; бившите чобани и ратайчета станали управляващи и разгонили множеството от селата. Хората юрнали по градовете, буренясали пътеките към храма, а религията станала опиум за народа. Но народът, понеже не знаел какво е опиум, пак тайничко си тачел старите църковни празници. И в съботата преди Петдесетница посещавал гробовете на близките си покойници, почиствал ги, прекадявал, преливал ги с вода и червено вино. И не забравял първите череши, дали името на тази панихида…
Тая година Черешова задушница се падна на 22 юни. Съботата се случи жарка и суха, даже трамваите едва се влачеха по нагорещените релси, сякаш уплашени да не се опарят… С нетърпение чаках вечерната прохлада – и митинга. Управляващите по стар ченгесарски навик криеха броя на протестиращите, изкарваха ги от няколкостотин до няколко хиляди – а вече десетки хиляди след работа заливаха улиците и крещяха „Оставка!”. Очаквах в почивния ден Протестът да е толкова многолюден, та и слепите да го видят. Макар че за нашите „слепци с очи”, сграбчили властта, не таях особени надежди… Дано поне свирките и тъпаните ги поразбудят – мислех си. Дано в мрака на наглото им самодоволство, в мегаломанията на усещането, че са богопомазани Свише, просветне някоя искрица разум! Та нали протестиращите не искат нищо друго освен предсрочни избори; нали изборите са най–точното мерило на демокрацията! Цели поколения са мечтали за тази демокрация – ако са толкова убедени, че управляват за доброто на народа, нека поискат от народа вот на доверие… Защото аз не съм ги избирал. И онези, които са на улицата, не са ги избирали. Избрали са ги едва една десета от гласоподавателите…
Така си мислех, крачейки по горещите плочи на тротоара към площада. Сетне потънах в морето от хора; разтворих се в множеството, развяло плакати и знамена. Хората бяха много – но тази огромна маса от хора бе странно притихнала. И виковете, и свирките бяха някак приглушени… Реката от недоволни граждани потече към Народното събрание. Отбих се край Руската черква и се вгледах в редиците на протестиращите. Те се точеха и точеха; редиците на крачещите сякаш нямаше край. Бяха двадесет, бяха тридесет хиляди души – но ми се струваха двеста, струваха ми се триста хиляди; бяха „хиляди, маса, народ”; тяхната колона се нижеше смълчана, с глух ропот, безкрайна в своята стаена ярост…
И тогава разбрах – на Черешова задушница протестиращите бяха извели на площада и своите скъпи покойници.

Ники Николов

За електоралните нагласи, мазните филии и ексхибиционизма в родната политика

AlAlekov

Преди месец чух Светльо Витков да казва от стола до мен в студиото на НОВА ТВ, че избори се печелят от медийни изяви и дори да се съблечеш гол, ако те показват по телевизията, ще генерираш гласове. От този момент къде умишлено, къде не, започнах да следя внимателно кой политик къде е гост и за какво говори, та да разбера наистина ли българският народ е зомбиран до такава степен, че гласът му да струва няколко минути телевизионен сеир в повече. Стигнах до изводи, които поне в моето съзнание показаха, че има сблъсък на две Българии сред активните избиратели – една, която е научена да смила само най-простите и откровено най-малоумни „политически“ послания и другата, която се поболява като гледа и слуша тези послания. За жалост, въпросните послания до сега диктуваха избора и на двете групи, макар и по различен начин,а махалото си махаше докато годините на „преход“ преминаваха в петилетки, а петилетките в десетилетия.

Тази част от обществото, която е потънала в едно сиво ежедневие, което се върти само около изкарването на някакви пари, за да се платят някакви сметки и да се води някакъв живот, отдавна не се интересува от интелектуални приказки и със сигурност не прекарва малкото си свободно време в гледане на Дискавъри или 24kitchen. Тези хора искат само и единствено да не се прибират у дома в 8 вечерта и въпреки това да не могат да купят нови дрехи на децата си. Тези хора не се интересуват от интернет свобода, защото компютърът им е на 15 години, а интернет е нещо, което отвлича и малкото свободно време с децата им. Тези хора не се интересуват от ГМО и хич не ги интересуват световни конспирации, защото ежедневието им просто не предоставя място за излишни анализи, а храната е една – най-евтината. За жалост, тези хора, по никакъв начин не можеха да бъдат спечелени от някакви добре обмислени кампании и безкрайни програми от точки, които колкото и смислени изискват време за асимилация. За тях, изборът се свежда до най-простото послание – „Кой е виновен, че те са на това дередже?“…и още по-баналното „Кой е по-виновен в дадения момент?“ Те нямат време да се замислят от кога са така и колко правителства са се сменили, но гласът им се печели или от най-доброто политическо плюене по другия или от филията с мас, която виждаш ли показва, че еди кой си политик ги разбира най-добре, защото и той някога е бил там. На фона на тази група, не е чудно защо Светльо мисли че един танцуващ гол политик в национален ефир ще спечели симпатии – та той е гол, гол като нас, гол като децата ми…той ме разбира отлично!

Стигаме и до тази обществена прослойка, която е също толкова недоволна, но разполага с достатъчно на всички житейски фронтове, за да може да си позволи времето за анализи, размисли и страсти. Тези хора, които осъзнават напълно пълната липса на смисъл в настоящата политическа конфигурация, не се притесняват да търсят някакъв по-креативен начин за изразяване на недоволството си, но накрая май страстите взимат връх над размислите дори при тях. Гледайки голият политик, те му се надсмиват, възмущават се от него, но от възмущението и критиката до добре обмисленото гласуване пътят е много дълъг. Какво имам предвид? Възмущението и недоволството не са градивна причина за гласуване, а негативна и деструктивна – ражда се един термин, който нашумя в последните години – „наказателен вот“. Голият циркаджия те отвращава до такава степен и до такава степен се запечатва в съзнанието ти, че ти искаш по възможно най-болезнения начин да накажеш тази нечовешка простотия. Логиката взима връх и осъзнаваш, че единственият звучен шамар би бил глас в торбата на най-големия враг на простака. Този враг също не ти харесва, този враг е бил твой най-голям враг в миналото, но ти си готов да забравиш този по-далечен момент в името на истинското наказание за простака на деня. По този начин основната електорална сила започва безкрайното си люшкане от едните към другите и въпреки пълното и всеобщо недоволство, преливането към някой наистина различен (ако такъв има, разбира се) изисква неистови усилия от този различен и много сериозни душевни компромиси от гласоподавателите.

Благодарение на участието си в кампанията на ПП Глас народен, имах възможност да се срещна с Божидар Димитров в кулоарите на НОВА ТВ и тъй като през годините, прекарани в чужбина си носех предимно негови книги, трябваше задължително да разменя няколко думи с този човек. Всички знаем, че той също се докосна до „модерната“ българска политика и за един начинаещ „политик“ като мен беше важно да чуя неговата позиция относно електоралните нагласи, макар със сигурност разговори за история и военни стратегии по време на Балканската война да биха били по-интересни. Няма да забравя думите му, отправени към мен с един леко съжалителен поглед – „Браво, че искате да промените нещо в политиката и държавата, но нали знаете какви и колко много групи избиратели има, които няма никога да гласуват за вас, защото техните гласове къде директно, къде не ще бъдат предопределени?“ (цитирам по памет). Спомних си това след като написах по-горните наблюдения върху електоралните нагласи, но дори Божидар Димитров не може да ме откаже от опита да намеря нишата, от която българската политика може да бъде променена и смисълът да измести голия простак с мазната филия. И двете групи хора, които описах са хипнотизирани от махалото, но от всяко състояние на хипноза може да се излезе с достатъчно силно и добре премерено щракване с пръсти и колкото повече избори минат с наказване на познатите политически ексхибиционисти, толкова по-близо ще сме до това щракване. Голият не го е срам да се покаже по телевизията, но след като му дадем гласа си, защо за 5 години сменя костюма с телесен цвят с такъв за 5000 лева? Голият е ял филия с мас, но аз я ям и сега, а той за 5 години ще мине на диета от сьомга и хайвер благодарение на моя глас. Голият е прост и го наказах, но сега този, който го замести във властта се оказа още по-голям глупак, въпреки че е с дрехи. Махалото пак направи един цикъл, а нито аз с целия ми капацитет станах по-щастлив, нито съседът се прибира преди 8. Единственото, което се вижда в далечината са следващите избори и този път вече трябва да сме готови да щракнем звучно! Да хвърлим един мокър парцал върху голото туловище на настоящата политика и да започнем да живеем за бъдещето, а не да плачем по миналото и да се ядосваме на настоящето!

 

Александър Алеков

Киберсигурността, електронното гласуване и шопа

_MG_6460Киберсигурността е важно нещо.

Тя ни помага да извършваме бърза проверка на банковата си сметка, да изпращаме данъчната си декларация без да чакаме опашки, да гласуваме от къщи и нашият глас да бъде отчетен …

ДА гласуваме ли електронно? ДА поверим ли парите си на интернет? А ДАЛИ знаем всичко за киберсигурността днес? Или за пиратите, най-опасните и компетентни от тях – киберармиите на различни правителства? Знаем ли колко киберграбежи на банкови сметки покриват финансово и скриват за обществеността банките ежегодно? И доколко това надува застраховките ни при кредитиране или при издване на нови карти? Защото накрая ние, клиентите плащаме колективно масрафа!

Ето няколко типични примера на „киберсигурност“:

  • В този сайт е отбелязано официално заявление на финландски правителствени източници за продължително следене на правителствените им и ТВ мрежи от китайски и руски кибершпиони.
  • Експерти по сигурност от университета Джон Хопкинс показват как може да се включват камерите на Мак-компютрите без за това да подозира притежателят им. Разбира се, целта не е само да се заснеме някоя гола фенка на „Епъл“. По същия начин могат да управляват и батериите или клавиатурата на вашия компютър. Представете си възможностите за вреда или злоупотреба.
  • „Снапчат“, американска система и сайт за обмяна и разпространение на видео и снимки, бе хакнато на връх Нова Година 2013/2014 и 4,6 милиона комплекта от лични данни, снимки и видеа, включващи и телефонните номера на собствениците бяха откраднати.
  • Един „шокиращ“ доклад сочи, че НСА (National Security Agency)  редовно отклонява доставки на електроника за крайни потребители (телефони, телевизори, рутери, таблети, лаптопи и т.н.) и монтира подслушващи „въшки“, чрез които да следи въпросният обект – у дома или където и да е. В какви размери? За целта съществуват 2 фабрики, като ако подразбираме, че под думата „фабрика“ трябва да имаме предвид поне 10000 устройства оборот на ден, то за две фабрики количеството „бъгнати“ устройства би могло да бъде оценено на 6 000 000 годишно. Да, вероятно такова количество изглежда огромно, но е нищо в сравнение с: 700 000 електронни пощенски аккаунта хакнати от НСА всеки ден, т.е. 2,3 милиарда на година или примерно 50 милиона местоположения снети от телефоните/таблетите само на испански граждани за един месец (при населението на Испания може да се предположи, че всеки испанец със смартфон или таблет е „засичан“ средно 25 пъти в годината). Списъкът на инсталираните „въшки“ и кратко техническо описание можете да намерите в Уикипедия тук. Между другото, те са доста иновативни и препоръчвам четивото на всеки влюбен в електрониката читател. Каква е вероятността да имате точно вие COTTONMOUTH USB имплант във вашия лаптоп си я преценете сами и то внимателно.
  • „Таргет“ – търговската верига, загубва (по точно, и открадват) информация за 110 милиона (!!!) кредитни карти – тази цифра е според свидетелство на самата компания пред американския сенат, макар че Уол Стрийт Джърнъл споменава „само“ за 40 милиона компрометирани карти от същата компания.
  • Пак пред тази комисия компанията „Нейман Маркус“ споменава за едни 1,1 милиона картови акаунта заграбени от хакери в нейните бази от данни.
  • Но това е само върхът на айсберга. Компрометираната сигурност на световната Интернет мрежа основно идва от едни 250 млн. долара изхарчени от НСА, за да инфилтрира световните стандарти за сигурност. Резултат на това е подслушването и изнудването на хиляди политици и милиони граждани от цял свят, източването на виртуални и реални банкови сметки и още много злоупотреби по мрежата.
  • След като Барак Обама забрани на НСА да подслушва Ангела Меркел, неназован източник от самата НСА споделя пред вестник „Bild am Sonntag„, че са получили заповед да не спират да следят следващите 320 най-важни германски политици и то „да не изпускат нищо казано от тях“. Можете да си представите възторга на германците от тази новина!
  • Преди 2 години бе завършена стандартизацията на нов универсален буут лоудър (boot loader) за персонални компютри и лаптопи, т. нар.UEFI. Какво ни касае това? За да обясним какво това ни касае, ще кажем първо, че „буут лоудър“ е онази програмка, която ние чакаме (често продължително) да се изпълни, всеки път, преди Линукса (истинската операционна система) или Уиндоуса да се зареди. Тя инициализира устройствата на компютъра и после предава управлението на самата система и съответно програмите, които използвате (например Опън офис). Проблемът е, че новият стандарт предлага един допълнителен Security Layer, задължително един нов модул: TPM 2.0 ( trusted platform module 2-ра версия), когото вече не можете да изклюватеи привилегии към някого, когото притежава съответният ключ (да това не сте вие – дори за собственния Ви компютър), които позволяват във всеки момент да се шпионира какви филми гледате на компютъра си или каква музика слушате. Да, не грешите – сетихте се, именно щатския медиен картел поддържа тези промени! Тези, които се провалиха с АКТА и ПИПА, сега ни се натрапват по друг, по-техничен начин. В резултат на UEFI стандарта (TPM и Windows 8), тези зареждащи програми, не предават напълно работата на основната операционна система, но продължават да работят и след стартирането(run time). Като следствие вие сте непрекъснато следен, за това какво слушате и гледате или къде сърфирате. Немското правителство забранява използването на UEFI в правителствени компютри, както и на Уиндоус 8 и 8.1 – най-свързаните с новата функционалност операционни системи, защото използването им е мощна предпоставка за следене и шпиониране. Но масовият потребител не знае нищо за това! И нарочно не му се казва. Нарочно не му се казва, че не може да си зарежда нови операционни системи на собственния си компютър лесно, и че освен Майкрософт и други имат достъп до неговия компютър, като например турското правителство, чрез ключовете Тубитак. Разбира се UEFI има и добри страни, но като цяло, ако дънната платка ми дава алтернатива – аз избирам от нея само добър стар boot от Phoenics или AMS. Проблемът в новата зареждаща програма е, че не само NSA, но и тези, които го инсталират на вашия компютър (китайци, корейци или тайванци) имат възможност за  пълен достъп до вашата информация. За да завърша съвсем повърхностния и съвсем бегъл преглед на световната компютърна несигурност ще Ви подам два последни примера (но мога продължа и с още няколкостотин, ако се поразгорещя):
  • HealthCare.gov бе хакнат на 16 януари. Това е сайтът на прочутата нова програма за здраве на Барак Обама (Обамакеър). В този момент, поради около 20 несъвършенства на сайта, кракерите могат да получат последни сведения за здравето на американските граждани, да променят информацията и даже оттам да атакуват собствените компютри на болните хора. Сладко нали!
  • И съвсем слагайки точка на калейдоскопа на компютърната сигурност ще подчертаем, че демокрацията там някъде най-накрая се случи – някой хакна компютрите на американския ЦИК. Не, че двете партии имат интерес от задълбочено разследване на този предсказуем крак.

Тук ще задам логичния въпрос: какво това ни касае нас? Ние не сме американци, нито един от нас не е интересен за българските или други власти (поне доколкото тези власти рядко се сещат за нас) – това означава ли, че ние не сме подслушвани, проследявани, изследвани или … каквото и да е било друго по НЕТ-а?

Да, ама не. Напротив следенето и кражбата на информация в този момент се извършват съвършенно масово, с невероятни мащаби, автоматизирано и анонимно, често дори безцелно докато събраната информация не реши как да се използва в полза на събиращия е. Нещо повече, има многобройни мотиви това да бъде извършвано – от обикновенна кражба на пари (при мен се опитаха да източат хиляди), през това каква реклама да ви пуснат при следващото ви влизане в сайта, евентуално намиране на опорни точки за влияние върху вас, ако от вас започне да зависи нещо важно и даже намиране на начини за отнемане на бизнес или изнудване. За тази цел, се използват многобройни методи, за да се извлече всичко лично: приятели, семейство, мисли, навици, нагласи, подсъзнателни реакции, социални контакти и интереси от вашите сърфирания, коментари или електронни пощи. Дори слабо влиятелните личности са интересни – информацията струва пари и може да се продаде на неочаквани клиенти, дори на обикновенни търговци, които не знаят произхода и.

От съвсем беглия ни обзор на типични атаки срещу лични данни и сайтове може да се направи един съвсем шопски извод: При настоящето положение на нарочно охлабени стандарти на киберсигурността, ТЯ, интернет сигурността е като „врата у поле“ – всяка група от грамотни хакери или киберпрестъпници заобикаля мерките за сигурност дори и на сайтове с репутация на „много сигурни“ със завидна лекота. В света съществуват многобройни киберармии, които благословени и финансирани от своите правителства вършат професионално именно това. Достатъчно е един талантлив хакер да преодолее някое ниво на защита и почти веднага всички кракерски общества имат мощен инструмент в арсенала си, като най-опасните групи са правителствено закриляните хакери.

Техническа истина е, един малък пропуск в сигурността на информационна система може да се експлоатира толкова бързо, че милиони акаунти, гласове от избори, медицински данни, разплащателни карти и прочие да пострадат в рамките на секунди по абсолютно автоматизиран начин. Електронните избори ни дават със сигурност покачване на цената на „глава на хакер“, но не и повече честност при осъществяване на гласуването. Спомнете си, че дори американската избирателна комисия бе хакната! А дали имаме доверие на правителство на БСП, ГЕРБ, ДПС и прочие да създадат честна и устойчива на кракове система за гласуване? Та те дори нямат интерес от това! Сегашната система за гласуване е изключително неудобна за политиците ни, защото при злоупотреба има шанс физически да се установи, че невалидна бюлетина се намира на неправилно място и т.н. Спомнете си телевизионните кадри: как депутат на ГЕРБ пренася чувал с бюлетини в ЦИК … Но представете си как населението би могло да разбере аргументите на киберексперт, за злоупотреба от типа: някой финно и електронно „пренася“ гласове по едни бъдещи ИТ избори от една база от данни в друга? Дали обясненията, свързани с ИТ протоколи (само OSI стандарта поддържа 7 нива на комуникация – да се чудиш на кое е възникнал пробива), хеш таблици, типове кодирания, низове, дървовидни структури и прочие ще могат да бъдат оценени от населението. Твърде сложно, за да е надеждно, както ще кажат някои.

Всички дейности, на които разчитаме да са устойчиви, гарантирани и честно проведени трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се дублират на хартия, като с цел запазването на личното пространство на нормалните хора, НИКАКВИ или почти никакви лични данни НЕ ТРЯБВА да бъдат съхранявани в правителствени или частни бази от данни. Което слага точка на мечтата за електронно правителство до оправяне на НЕТ-бъркотията. А за електронното гласуване – това е още по-чувствителна тема, която ми се струва, че някой заблуждава населението нарочно, разчитайки невежеството ни да му донесе бъдещи дивиденти. Моята позиция е: ДА за електронно гласуване, но след оправяне на проблемите на световната и даже родната киберсигурност – ние сме част от света нали и искаме нашите емигранти да гласуват „оттам“?

А до постигането на това поправяне проблемите в Интернет сигурността ще се увеличават, или: „положението ще се влоши преди да се подобри“.

Нека се обърнем към едно интервю със Стив Возняк, основател на Епъл тук. В него той предупреждава за възможно сриване на Уеб услугите и загубване на свободата в Интернет докато положението не се поправи. За съжаление Воз знае за какво става дума … а ние ще продължим с темата за интернет свободата в следваща статия.

 

Христо Лафчиев

 

ШОУ “ИЗБОРИ”

Изображение
Георги Влахкинов

 

Новият изборен кодекс беше приет. С него, разбира се, основните проблеми при провеждането на избори в България няма да бъдат преодолени.

А можеше да е по-различно.. Можехме да използваме модерните технологии, да впрегнем духа на времето, да се понесем на вълната на последните медийни тенденции и с един елегантен ход да смаем света!

За какво всъщност става въпрос? За да си изясним по-добре какво можем да очакваме от изборния процес и какви трябва да са реалните ни цели в него първо трябва да изведем няколко аксиоми. Те са непоклатими и минали през безпощадната проверка на времето, а именно:

  1. Разполагаме с лош човешки материал.

През изминалите 25 години през парламента минаха твърде много хора. Хора с различни политически възгледи, с различна квалификация, по-разпознаваеми или по-неизвестни, но резултатът беше винаги един и същ. Следствието от тази аксиома е, че след като материалът е лош и винаги получаваме един и същ слаб резултат, няма почти никакво значение кои са хората които ни управляват. В този ред на мисли, приказката за “лошия човешки материал” бе едно от малкото безспорно верни заключения на бившия ни премиер.

  1. Купуването и продаването на гласове е нещо обичайно.

Има немалко либерално настроени хора, които смятат, че проституцията трябва да се легализира, защото е нещо, което така или иначе се случва, а изваждането й на светло ще даде възможност за въвеждане на повече контрол и правила. Е, с купуването и продаването на гласове е почти същото.

  1. Изборите по същество не са сблъсък на идеи и принципи.

Отдавна вече те са по-скоро развлекателни шоу програми (понякога, все пак и с елементи на трилър), в които обикновено печели най-харизматичния и съобразителен за момента политик.

  1. Изборите са идеалното време за телевизионни предавания с висок рейтинг.

Това е точният момент за дебати, интервюта и изявления в най-гледаното време срещу най-високи цени.

 

На  базата на горните разсъждения лесно можем да заключим, че традиционните избори са твърде скучни, архаични и най-вече неефективни. Самото провеждане на изборите е прекалено скъпо мероприятие без никаква възвращаемост, а цената се плаща от всеки, без значение дали симпатизира на някой и без значение дали гласува или не.

Ето защо цялата избирателна система се нуждае от кардинални реформи, или влизайки в езика на медиите (което не е случайно) – от пълна промяна.

Да започнем с един простичък въпрос, който ще ни даде недвусмислен отговор от какво точно се нуждаем.. Въпросът е: Как в последно време България избира любимците си?

Ами разбира се – чрез телевизионни игри и риалити формати!! Това е!! Защо да не избираме и народните си представители по този начин? Няма никаква основателна причина да не го правим!

Да започнем оттам, че по този начин изборите не само, че няма да струват пари на данъкоплатците, ами напротив – ще са една твърде доходоносна шоу програма! Говорим за множество реклами в прайм тайма, сериозни постъпления от смс-и, както и допълнителни доходи от имиджова реклама, продажба на артикули и живи предавания. Буквално златна мина! Други ползи освен това биха били, че веднъж и завинаги ще спечелим войната с турските сериали и с останалите чуждестранни формати – просто няма как да издържат дълго време на конкуренцията ни.

Как по-конкретно да се случат нещата?

Най-подходящият формат, който можем да използваме, от познатите ни до момента е Биг Брадър. Чудесно ще е да затворим лидерите на партии в България в една къща и всеки ден да ги сблъскваме с различни предизвикателства. Всяка седмица зрителите ще гласуват кой от лидерите да си излезе от къщата, а останалите ще продължават борбата. По този начин ще опознаем по-добре хората, които искат да ни управляват, а и ще станем свидетели на различни любопитни ситуации. Като се замисля, възможностите са безкрайни, а това гарантира  едно невероятно шоу!

Разбира се, гласуването чрез смс-и ще е непрекъснато и неограничено! Това предполага край на незаконното купуване на гласове (вече ще е законно), както и много сериозни парични постъпления в държавния бюджет.

Може би някои от вас биха настръхнали: „Ама как така?! Това означава, че по-богатите ще си купуват гласовете и винаги ще печелят!!” Точно така! И какво от това? Не се ли случват и сега нещата по-този начин? Единствената разлика е, че сега  е малко по-скрито и завоалирано и някои лидери все още споменават идеи и принципи, в 99% от случаите от куртоазия. Но дори да предположим, че има и честни политици, колкото и невероятно да звучи – участието им в шоуто може да не направи шансовете им за избиране по-големи, но поне ще им даде възможност да бъдат чути. Което е още един плюс за гласността и демокрацията в България!

Нека продължим с механиката на играта! Партийните лидери ще напускат къщата един по един и последните 5 или 6 ще разделят примерно 80 % от местата в парламента на пропорционален принцип – т.е. те ще посочат съпартийците си, които влизат в Парламента. Това е напълно нормално и логично тъй като хората гласуват главно за партия, а не за личности, а също така, отъждествяват всяка партия с нейния лидер. Малко по-късно ще се спрем на начина на разпределяне на останалите 20% от местата в парламента.

Засега нека останем в къщата и разгледаме невероятните възможности, които ни дава предложения формат.

Представяте ли си например коварните номера, лютите скандали и неочакваните коалиции, на които ще станем свидетели? Например Волен Сидеров и Лютфи Местан, делящи една стая… Или пък Сергей Станишев и Бойко Борисов привързани с белезници един към друг… Или пък ненадейно изчезва часовника на Николай Бареков и Яне Янев получава специална мисия да проведе разследване…  А защо не извънреден гост Симеон Дянков, който изготвя бюджета на Къщата?… Изобщо идилична и феерична картинка. Убеден съм, че ще има много предложения от чужди телевизии за излъчване на шоуто, а и разбира се за покупка на правата за формата.

Представям си също така обзорното политическо предаване Панорама да се излъчва директно от Къщата. Бойко Василев ще разисква представянето на политическите лидери през седмицата заедно с техните защитници. В студиото ще гледаме Мишо Шамара, Черната Златка, Тити Папазов, Митьо Крика, Митьо Пищова, Веселин Маринов и куп други звезди подкрепящи своите любимци. Предаването може да ни представи и друг поглед към политическите ни лидери, като излъчи неочаквани интервюта, например с класната на Бойко Борисов, първата любов на Сергей Станишев, съседката на Радан Кънев и т.н. Това със сигурност би разчувствало и трогнало голяма част от избирателите.

Странно е, че подобна брилянтна идея не е реализирана до момента!

А за любителите на мажоритарния вот, които вероятно вече виждат слабо място в предложението, ще напомним, че оставихме едни 20 % от гласовете за допълнително разпределение. Разбира се, 20% е примерно число – може да е повече или по-малко, зависи каква тежест сме готови да дадем на мажоритарния вот.

И така, останалите 20% ще се разиграят индивидуално в няколко съпътстващи шоу програми, от рода на Парламентът търси талант, Пей с мен, Танцувай с мен, Лъжи с мен  и др. Това ще даде шанс на политици с редки таланти да заслужат място в Народното събрание, а освен това да съберем и още средства от смс-и!

Кой например би останал равнодушен при изпълнението на самоук комик, който със затрогващ акцент споделя: „Никога през живота си не съм ваканцувал…”?  А също кой не би аплодирал бурно изпълнение на руски песни от Цецка Цачева? Към претендентите можем да добавим още редица наши политици с редки таланти: певци, танцьори, шегаджии, ловци, уриниращи във фонтани и какви ли още не…

По този начин – чрез борбата на партийните лидери в Къщата и индивидуалните състезания за мажоритарните мандати, ще сме сигурни, че сме избрали най-достойните кандидати!

 Ако ли пък не е точно така, няма никакво значение – поне ще има запомнящо се шоу!

 

Но ние няма да спрем дотук! В никакъв случай! Ще продължим да печелим от своите избраници. Чудите се как ще стане това ли? Ами много просто – политическите шоу програми ще продължат!

Ще започнем разбира се с риалити, проследяващо ежедневието на няколко народни представители с първи мандат. Така освен работата в парламента (която в никакъв случай няма да е твърде много, за да не досажда на зрителите), ще станем свидетели на премеждията по преместването от малкия град в столицата, ще присъстваме на първите светски прояви, ще съприживеем трепетите при получаването на първия подкуп или тайните срещи с първата любовница…

Освен въпросното риалити ще започнат и различни сериали и предавания с участието на любимите ни политици. Например криминалния трилър „Кой?” с участието на Сотир Цацаров в главната роля и сменящи се гост звезди. За разлика от познатите ни криминални сериали, тук престъпниците никога няма да бъдат разкривани, което ще направи продукцията още по-интересна и вълнуваща.

Също така можем да очакваме комедийните сериали „Двама мъже и половина” с Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Яне Янев, както и „Всички (Не)Обичат Сергей”. За Волен Сидеров пък отсега има подготвени две възможности – на злодея-интригант от сериала Черното Влечуго или пък съживяване на публицистичното предаване Атлас, където чрез поредица репортажи да разведе зрителите из най-луксозните световни хотели и курорти. За представите на ДПС пък е отредена нелеката задача да разиграят класически турски сериал, с доволно количество драма, предателство, любов, интриги, като също така се добавят и нескопосани опити за атентати  и екшън сцени.

И тук списъкът остава отворен, понеже възможностите са неизброими..

Изобщо, колкото повече навлизаме в детайли, толкова повече нови и обещаващи идеи се материализират. А все още дори не сме споменали предаванията за възрастни…. Предпочитам да спрем дотук, за да оставим и някоя изненада за зрителите-избиратели.

Накратко – крайно време е да се отървем от скучните, остарели и неработещи избори. Нека бъдем смели, модерни и решителни!

Ако подкрепяте идеята – изпратете смс на номер 123456789 или пък изрисувайте Ники Кънчев и Кристина Патрашкова на барелефа на паметника на съветската армия !

 

ДЪРЖАВА „НА АКОРД”

09 Nikolai Banchev YochkolovskiБил съм в казармата. В КЕЧ, което всъщност означава „Комендантско-експлоатационни части”. Особеното на КЕЧ-а беше, че там служеха предимно представители на етническите малцинства, но българският етнос, с минимум изключения, беше командващ, докато другите получаваха занаят и биваха научени на полезни за живота навици и умения.

За служещи в КЕЧ-а от специални комисии бяха определяни бъдещи войници, без горките те да имат какъвто и да е избор. Някой решаваше къде и при какви условия да протече важна част от живота им. Решаващите бяха офицери, чиито имена никой не знаеше, а и да беше научил – имаше минимален корупционен шанс за влияние. На всички етнически българи обаче, ни се искаше да бъдем в КЕЧ-а, защото знаехме, че там ще командваме и ще има много отпуски. И за нас се намираха връзки. КЕЧ-а имаше някакъв особен статут – на самоиздръжка за стопанска сметка, т.е. държавата плащаше заплатите на офицерите и старшините, пращаше техника и оръжия, но войниците трябваше да си изкарват прехраната.

Командирът сключваше договори с предприемачи и земеделски производители, а войниците ходехме на къра или по строежите, за което в КЕЧ-а влизаха пари. По полето чуждестранните предприемачи ни наричаха „бели роби”, а върхът на самозадоволяването беше изграждането в рамките на КЕЧ-а на свинарник – един такъв професионален, с елитни прасета, хранещи се с помията от двете столови – войнишката и офицерската. Командирът вземаше решения еднолично, пиеше най-много на банкетите и беше най-строг от всички. Беше полковник, но израснал до този чин без академично военно образование, а след завършена Школа за запасни офицери преди много години като редови войник.

Най-щастливи бяхме, когато ни пускаха в отпуск, след „работа на акорд”, което представляваше доста опростена, но работеща схема за стимулиране на войниците и техните трудови навици, а не на последно място – и на достигане на високи резултати в полза на предприемачите.

Командирът беше получил правото да прилага системата от държавата. Има определена работа за вършене, започва се в понеделник, ако се свърши до сряда – до неделя сте в отпуск, ако я свършите в събота – пак до неделя сте в отпуск. С това се изчерпваше стимулирането, но пък работеше безотказно.

Да си в отпуск беше върхът – да видиш гаджето или съпругата, да се напиеш, да вдишаш свободен въздух. Войнишката заплата беше малка, но стигаше за благините на отпуската.

На фона на живота в КЕЧ-а се открояваха хората, които се скатаваха, но ползваха благините на гърба на останалите. Накрая всички се уволнихме и всеки пое по пътя си, разбрал, че „и това го има”.

Горната история е напълно истинска.

Сега заменете „казарма” с „Югоизточна Европа”, „КЕЧ” – с България, „държава” – с „ЕС”, а „войник” – с  „гражданин”.

Николай Йочколовски

КАКВО СЕ СЛУЧИ ПО ВРЕМЕ НА КАСТИНГА В КАМПАНИЯТА “ИЗБЕРИ СВОЯ ЕВРОДЕПУТАТ”?

hristrina-shopovaХристина Шопова – кандидат за евродепутат от листата на ПП Глас Народен

Сега ще ви разкажа какво се случи по време на самия кастинг.

След първото събеседване с комисията и личното интервю трябваше да мина през детектора на лъжата. Само че в един момент се оказа, че изоставам сериозно по време на гласуването във ФБ. Това е моментът, в който всички илюзии за това колко е хубаво да има мажоритарен вот ми се изпариха напълно. От една страна, не можах да накарам всичките си приятели да гласуват за мен, по едни ли други причини – някои не вярват изобщо в политиката, за други тя е мръсна работа и няма какво да правя аз в нея, няколко се отказаха и заради това, че приложението за гласуване искаше споделяне на данни от профила им. За да набера малко над 100 гласа, проведох над 12 часа разговори по ФБ (това ми даде възможност да си поговоря с хора, които не съм чувала/виждала от години, така че нямам оплаквания). Обаче … Това са просто 100 гласа във ФБ! За да накараш достатъчно на брой хора да отидат заради теб до урните, се изисква сериозна инвестиция на време, средства и без да има някой зад теб, това няма как да стане. А ако има някой зад теб … разбирате ме, нали?

След като бях решила, че нещата спират до тук, имаше промяна на правилата и се оказа, че на детектор ще ходят първите 50 човека. Смених си вече взетите още преди първото интервю билети (да, малко се бях изсилила) започнах да питам кога ще бъде датата. До петък не получих отговор. Летях в събота, нямаше за кога и как да сменям билети и просто се качих на самолета. От „Глас народен“ ми се обадиха в понеделник в 12 часа, да ме попитат мога ли да отида на полиграф същия ден. От банката, в която се проведе телефонния разговор, отидох право в офиса на майка ми, преоблякох се и отидох на полиграфа.

Самото изследване беше наистина интересно, а омотаването с кабели и датчици на един масивен стол в стая с изкуствена светлина придаде допълнително усещане за сюреализъм. След като приключихме, нямах представа дали съм се справила, заради няколко много особени въпроси, свързани с това дали съм предавала доверието на някой за собствена изгода (изгода за мен е различно от облага, а предаването на доверието е хммм … всички, които са закъснявали да си вземат детето от детска градина и са получавали онзи насълзен, много разочарован и все пак облекчен поглед, знаят за какво говоря) и дали си спомням да съм лъгала, за да отърва сериозно наказание до 18 год. възраст. Че не помня, не помня, но просто няма как да не съм лъгала. След дълго мислене, дамата, която провеждаше интервюто ми каза да взема предвид как е зададен въпроса, с акцент на спомняте ли си и аз, противно на вътрешния си глас, казах не. След интервюто се качих на самолета и с това приключи втория етап.

За дебатите знаех датата, но 2 дни след полиграфа още нямах отговор и писах, за да видя дали ще трябва да си купувам билет. Да, оказа се, че съм минала. И така, на 1-ви сутринта за 3-ти път оставих Йордан и децата за 3 дена и се качих на самолета за София. Темите за дебата бяха обявени в четвъртък и като ги видях, лекиииичко се притесних. Четох, гледах, мислих, събирах информация, не поствах нищо в страницата си. Само че, реално, 2 дни и малко са ужасно кратък срок за подготовка. В събота вечерта почти заспах над лаптопа в София над статии за еврозоната и с това подготовката ми приключи.

И стигаме до самите дебати J

Първите два бяха доста слаби, закъсняхме с началото, в залата много малко хора се познаваха. Но скоро започнахме да си говорим и да се опознаваме и атмосферата се промени.

Това, което не можете да видите, но се надявам да усетите, е положителната енергия в залата. Дебатите не дават представа за повечето кандидати, и се оказа, че хора, които повече си мълчаха и не се бориха да победят, имат такива експертни знания или постижения, за които заслужават сериозно признание и уважение. Повечето от нас останаха до 12 часа, въпреки умората и въпреки че финалистите бяха само 6-ма. Посрещнахме 3-ти март и изслушахме българския химн. И си казахме довиждане, за сега.

След като написах всичко това, остава да отговоря на няколко от най-често задаваните ми въпроси.

Защо го направих – защото смятам, че е време за промяна и аз искам да съм част от нея. Тръгнах с доста неясна идея, която се доизбистряше по време на процеса. Така че, предстои да пиша и публикувам още доста неща. Време да осъзнаем колко е важна за всички нас политическата среда, в която живеем и да започнем да участваме активно в нея. Политиката, мили приятели, не е и не трябва да бъде жълти новини от кулоарите кой какво бил казал на нечий нос. Точно това представяне на нещата у нас се прави съвсем нарочно, за да ни писне и да се откажем от това да следим какво се случва. Не можем и не трябва да се изолираме, защото политиката днес определя почти всичко – от това какво и как учат децата ни, до това какво ядем и колко сме здрави.

Вярвам ли, че процесът беше прозрачен? Да, в това вярвам, и не го казвам от позицията на 4-та в листата. Аз отидох на кастинга, без да познавам никой лично. Всички предишни контакти със Светльо се изчерпват до великия концерт на The Bloodhound Gang преди доста години, по време на който сме били в една зала. По лице познавах и Ники Николов, тъй като е преподавал в моето училище, 1 АЕГ, София.

Добре де, а всички критики за кампанията? О, и аз имам критики. Организацията на първата част беше много добра, оттам нататък имаше моменти, в които не знаех какво и кога правим. Финалните дебати също можеха да са по-добри, от изтегляне на живо на имената на участниците в групите и темата, през по-добро модериране при прекъсване или отклонение от темата. Малшанс за някои наистина много добри кандидати беше и изборът на един победител от дебат – някои от дебатите бяха доста по-слаби от други, а в група с 2-ма или 3-ма силни кандидати печели пак само един. Финалният дебат беше много късно, всички бяхме уморени и това също си пролича. Времето за подготвка беше малко и това се отрази на качеството на дебатите, Освен това, в неделя следобед доста хора не са си в къщи, съответно не участваха в гласуването по ФБ. Но, това беше един експеримент – и за нас, и за ПП „Глас народен“. Много неща можеха да са значително по-добре, и се надявам следващия път да бъдат.

Реално погледнато, шанс имат само първите 2-ма (това е при една свръх оптимистична прогноза). Дали ще ги подкрепя? Първите двама са Христо Лафчиев и Александър Алеков. До последния кръг, дебатите, не ги бях виждала и се запознахме там, в залата. Първото ми впечатление от Христо беше провокацията по време на моя дебат, размахването на снимката на самолета, с който са били пренесени пари в брой до Гърция. И никак не ми хареса. После, по време на неговия дебат, той иззе думата и не даде шанс на почти никой да го прекъсне. За микофонната му техника аз, като професионален преводач, не мога да кажа нищо хубаво. Но … Христо има какво да каже и често именно последното му изказване те оставя с най-добро впечатление. В паузите между дебатите той се оказа доста усмихнат и позитивен, съвсем различен от крещящия човек на подиума. Както се оказа и след гласуването, неговата стратегия беше успешна, дали защото прикова вниманието, или защото ние в България си представяме, че политическите дебати са надговаряне, в което той несъмнено се доказа. Аз бих работила с него в тази кампания. Прочетох доста коментари за нагласен вот, но аз не усетих така нещата, в залата се усещаше към кого клонят предпочитанията.

Сега за Александър. Като изключим някои уклони да говори просто така, за спорта и за спора, според мен Александър се справи отлично. Освен това, което видяхте по време на дебатите, е важно да отбележа, че в паузите той си поговори с почти всички, беше усмихнат и позитивен, а след финалния дебат поздрави Христо и му каза, че е готов да работи с него и за него. За мен ще е удоволствие да работя с него 🙂

И последното, но най-важно? Какво ще правя оттук нататък аз? Аз ще работя. За повече информираност, за вземането на отговорни решения. Ще се опитам да бъде промяната, която искам да видя. Надявам се да успея 🙂