venci 2

Преди време БСП се наричаше БКП, ДПС се наричаше просто ДС а АТАКА…
Е, тогава АТАКА ги нямаше, което показва известна последователност, защото според социологическите проучвания АТАКА и сега ги няма.
Но да се върнем на историята.
Когато БСП се наричаше БКП аз бях малък и се чудех защо на Бъдни вечер всички празнуваме, но по телевизията не вървят празнични програми.
Чудех се и защо на Великден пред църквите стоят едни странни чичковци със странни костюми и се оглеждат, записвайки нещо в странните си тефтерчета.
Чудех се, но не много дълго, защото после дойде 10 ноември 1989 година и въпросните чичковци с черните костюмчета взеха властта у нас.
Едни станаха политици, други – бизнесмени. Като цяло всички, които пишеха разни неща в едни тефтерчета получиха парче от държавната баница.
Пиша това, защото днес сме в ситуация, в която на власт отново са същите тези хора с тефтерчетата, които преди години записваха кой влиза в черквата по Великден.
Но да се върнем на родната ни история. А тя е повече от динамична в последните 24 години.
На власт дойде крилото на Луканов. Раздадоха се едни куфарчета с пари. Едни хора забогатяха рязко. После имаше режим на тока. 2 часа има – 2 часа няма.
Купони за хляб.
Опашки по столичните магазини.
Петър Младенов поиска танковете да дойдат.
Танковете не дойдоха, но дойде времето на мутрите. Мутрите също получиха едни червени куфарчета, но когато настъпи мига да върнат куфарчетата, те, опиянени от мимолетната си сила отказаха, и се простиха с живота си един по един.
И след това се започна.
Фалити на банки.
Хиперинфлация.
Глад и мизерия.
И така до 1997 година, когато парламента бе нападнат с камъни и подпален отвън, за да се стигне до оставки, връщане на мандат и започна ерата на Иван Костов, която е обект за друг текст.
Защо е хубаво да помним историята. Особено най – новата.
Защото понякога забравяме и отново повтаряме старите грешки.
Днес, през 2013 година това е повече от видимо.
На власт отново са БСП и ДПС, на улиците отново има протести, едни хора с черни костюмчета седят и записват нещо в черните си тефтерчета.
Тези хора с черни костюмчета са бъдещите управници на страната ни, не се заблуждавайте.
Това са новите политкомсомолски ченгета, които записват всичко и ще го използват срещу нас когато му дойде времето.
Въпроса е дали тяхното време ще дойде. И дали ние ще позволим това да се случи.
Често ме питат един и същи въпрос –„Защо не вярвате на новото правителство? Защо сте против него, а не го оставите да поработи?“.
А как да му вярваме.
Да му повярваме заради това, че още в първият си ден мнозинството на БСП, ДПС и АТАКА реши, че ние ще си траем при назначенията на Пеевски, Мукаддес Налбант, Петко Арнаудов, Емил Иванов?
Да му повярваме заради любителят на 9 септември Вигенин, който пожела да върне всички ДС ченгета на работа като дипломати?
Да му повярваме заради желанието лекинко по терлички да се саморазправи с всички малки партии, като ги мотае за нов избирателен закон?
Да му вярваме заради официалните срещи на Орешарски и компания с криминално проявени хора като Бисер Петното, представен като „автентичен протестиращ“?
Да му повярваме заради поредните гаври с науката, образованието, развойната дейност?
Как да повярваме на правителство, което се крепи на пръста на Волен Сидеров?
Как да повярваме на мнозинство, което уж е ляво, а не взе никакво отношение по трагедията в мини „Ораново“?
Съгласете се, че само за 100 дни това правителство успя да свърши толкова много глупости, колкото само ГЕРБ беше способен да направи.
Няма как да подкрепя правителство, което, поради безпринципната коалиция, в което е изпаднало, е принудено да върши срамни дела, които няма да ни доведат до нищо добро.
А сега да се върнем в началото на историята.
На 11 ноември 1989 година бившите апологети на научиния атеизъм от БКП излязоха от парламента след една паметна реч на Славчо Трънски.
И за ужас на всички преподаватели по научен комунизъм влязоха в храм – паметника „Александър Невски“ и се черкуваха.
Не вярвам на хора, които заченаха социалдемократическото си бъдеще с подобен акт.
И ми е любопитно –те седяха с костюмчетата и записваха кой от нас посещава църква преди 10 ноември.
Никой от нас ли не ги записа в тефтерчето си тогава, на тази дата?
Ако ги бяхте записали в тефтерчетата си, нямаше да преживеем всичко онова, което се случи с България през следващите 24 години.

Венци Мицов

Advertisements