Изображение

„Не е мъдър онзи, който критикува времената, в които живее”. (по „Записките на Самурая. Хагакуре”, на Ямамото Цунемото)

А аз направо си умирам да критикувам, значи. Ама толкова много да критикувам, че чак себе си критикувам понякога. Но за мен – после. Сега за ТЯХ. ТЕ ни казват, че са ВЛАСТТА в България. И това наистина е така, благодарение на съгласието на глупака, радващ се на цвета на калта, в която живее. „Обструктивно” погледнато обаче, живеем в центъра на съвършената демокрация. ВЛАСТТА е в нас и ние сме във ВЛАСТТА. Малоумитето на господарите ни, въздигнато в насъщна добродетел, е достигнало впечатляващи размери. Брутално и без морков ТЕ диктуват възприятията и усещанията на всички ни. Умилително е, някак си, да виждаш как ТЕ ни превръщат в глупаци, а още по-удивително е да усещаш, че повечето от нас са доволни от това. Един приятел преди двайсетина година ми разясни разликата между американците и българите по следния начин: „Американците са доста тъпички, но се стремят да имат кадилак и къща с басейн, а българите са много умни, но си мечтаят да пият кока-кола в кутийка.” Друг пък ми казваше, че политиците са еднакви навсякъде, и че ако ТЕ спрат да ни лъжат, ние ще спрем да ИМ вярваме. Почти ги разбрах тогава. Сега, след толкова години на съвършена демокрация, пиейки кока-кола в кутийка и неспирайки да ИМ вярваме, пак отиваме да гласуваме за ТЯХ по ТЕХНИТЕ изборни правила – с желание за връщане на социализЪма; с лелеене за ново одържавяване на частната собственост; с искане да си върнем Командира; с блян за връщане на ерата на юпитата; с дясна ориентация, но „зелени”; с радост от десетте лева върху пенсията и с мечтата те да станат единадесет…

Имам чувството, че немалко хора тук не са обладани от дявола, а дяволът е обладан от тях. Респект! ТЕ винаги са доволни от това, което причиняват на околните; ТЕ не са мравки, но отмъкват двеста пъти повече от теглото си; ТЕ не са бълхи, но скачат на петстотин пъти по-голямо разстояние от ръста си; ТЕ не са птици, но летят; ТЕ не са българите, заради които са умрели Ботев и Левски, но ги величаят; ТЕ не са Александър Велики и затова има още какво да завладяват; ТЕ не са самураи, но за сметка на това са господари. И понеже не критикуват времената, в които живеят, ТЕ са истинските мъдреци.

Вместо да продължавам да критикувам, взех, че написах едно писмо. До стария Тери.

„Скъпи Тери, диър Пратчет,

Искам да стана ГОСПОДАР НА МАЛОУМИЕТО, един от ТЯХ, но се нуждая от твоето одобрение. Посъветвах се и ми казаха следното:

„Mлади човече, като първа стъпка трябва да се включиш в протестите на жълтите павета, да се присъединиш към групите във фейсбук-а на (контра)протестиращите и да почнеш да сипеш огън и жупел/възхвали по адрес на политическата класа. На следващия етап трябва да присъстваш на всяка възможна среща между опозиционери и протестиращи, между властници и всички други, между несполучили партийни формации и медиите, като се представяш за част от някоя гражданска организация – съществуваща или не, няма значение. Ако мааааааааалко ти провърви, още на втория месец ТЕ ще те забележат. За целта освен горните действия, трябва да заучиш около двадесет фрази на политическа тема и по икономически проблеми, да се облечеш с дрехи на средна стойност и да си окичиш аксесоари, които може да се купят с една минимална работна заплата за страната. Да не забравяме обувките – те трябва да са задължително в цветова гама, различна от облеклото. За дипломите – ще си ги купиш, когато е необходимо и само ако се наложи. Имай търпение и след време ТЕ ще те включат в дейността на някоя от партиите, ТЕ ще те представят за гневния млад човек-технократ и ТЕ ще ти закачат такова огледало, че няма да можеш да се познаеш. След около година-две ще имаш назначение я в община, я в министерство, я в политическа централа. След още година-две ще си купил или ще ти подарят образование, еспертност и „лични качества”. Към петата година ще дойдат истинските резултати на „труда” ти – включване в някоя далаверка. В перспектива след десетина години може да бъдеш част от ръководството на някоя партия от статуквото, което пък ти гарантира хапване от ГОЛЯМАТА ПАНИЦА, а заедно с това ще имаш и онези благини, стремежът към които те е накарал да изкачиш стълбата. И ако си истински късметлия, след 20 години ще станеш ГОСПОДАР НА МАЛОУМИЕТО. И никой няма да си спомня, кой ти е предложил името и дали се е ръкостискал с теб.”

Тери, да ги послушам ли, брате???

Твой: Кандидат за ГОСПОДАР НА МАЛОУМИЕТО.

PS: Аз отивам да пийна една ракийка, да гледам мач и да поспоря за политика. Ако там все още има мъже, може да поговорим и за жени.”

Отговор на писмото получих, но не смея да го прочета. Нека го прочетат децата ни след двайсетина години.

 Николай  Йочколовски

Advertisements