Изображение

Нали разбрахте – момчето, което миналата седмица рискува здравето си, като излезе по средата на кръстовището, известно като „Петте кьошета“ в столицата, за да помогне да се предотврати задръстване, днес е било глобено 300 лева заради гражданската си постъпка.
Предполагам, всички знаете историята. Миналата седмица, по време на най – голямото движение на столичното кръстовище „Петте кьошета“ се повреждат светофарите. Намиращият се там Коста Кръстев се обажда на телефон 112. Оттам започват да се мотаят. И тогава, когато разбира, че държавата за пореден път не може да си свърши работата, Коста решава да вземе нещата в свои ръце.
Излиза в средата на кръстовището и започва да регулира движението. И така един час.
За този час движението се нормализира, няма никакви произшествия и когато органите на реда идват, вече всичко е нормално и те почти нямат работа.
Днес обаче за пореден път се оказа, че в България няма ненаказано добро. След като Коста направи това, което всеки гражданин трябва да направи, за да помогне на останалите свои съграждани, той получи наказание от държавата и сега ще трябва да плаща 300 лева.
Учудвате ли се от тази история?
Или да ви припомня онази с кантонера, който откри огромна сума пари и вместо да си замълчи и да си оправи живота, той занесе парите в полицията.
След това го наградиха, но парите от наградата не му бяха дадени, защото държавата, която го награди, прибра обратно парите като данък.
Има ли извод от днешната история с Коста Кръстев?
Ще се осмеля да изкарам няколко извода, пък вие преценете дали съм прав, или не.
Извод едно – държавата притежава 700 000 души държавна администрация, но твърде често всичките 700 000 души накуп, барабар с ръководствата си не могат да родят едно – едничко адекватно решение, което да е в полза на хората, а не в полза на самата администрация.
Извод две – ние плащаме заплатите на държавната администрация, но тя се държи с нас така, сякаш й дължим живота и здравето си.
Извод три – вместо да бъдат поощрени за доблестните си постъпки хора, като Коста Кръстев биват глобявани и мачкани така, щото да се замислят дали биха повторили постъпката си следващия път.
Накрая да теглим чертата и да кажем следното – държавата, скъпи приятели, не иска ние да сме гражданско общество.
Тя очевидно предпочита да сме озлобени, мразещи се един друг и отчуждени от проблемите на останалите персонажи.
Държавата няма нужда от мислещи хора, а от плащащи навреме сметките и данъците си биологични единици.
А какъв е изходът?
Изходът е само един!
Нека днес всички бъдем Коста Кръстев!
Напук на държавата!
Напук на администрацията!
Напук на репресивните органи, напук на негодните министри и политици!
Аз днес съм Коста Кръстев!
А вие?

Венци Мицов