ПОЗИЦИЯТА НА ГЛАС НАРОДЕН

Изображение

През следващата година се очаква държавната администрация да похарчи 23.3 млн. лева за софтуерно осигуряване на програмните продукти на Microsoft. 

От години в обществото ни върви спор между специалисти и държавната администрация – дали сме достатъчно богати, за да можем да си позволяваме подобни разходи за софтуер. 

Както обикновено в България всичко е ясно – само комисионите още не са уточнени. 

Противниците на идеята държавната администрация у нас да премине трайно на софтуер с отворен код (Linux дистрибуции) казват, че свободният и безплатен софтуер е несъвместим, че е невъзможно да се премине на него, че няма поддръжка и се изискват огромни усилия, за да се случи подобно преминаване. Да, необходими са усилия, особено за да се промени закърнялото мислене на държавната администрация. 

Даваме примери с институции в държави, които вече са избрали безплатния софтуер с отворен код: Македония – 180 000 Линукс компютъра за държавната администрация – 35 000 000 ученици в Бразилия, в 50 000 училища използват софтуер с отворен код, френският парламент, немското министерство на труда, чешките пощи – всички те преминаха на Линукс. 

Малайзия прехвърли 723 от 724 държавни агенции са вече под Линукс, руската държавна администрация е в процес на пълно преминаване под Линукс, Френската полиция премина на Линукс и вече е спестила 50 млн. от такси за надграждане на софтуер, а през 2009 г. Белият дом преминава също на Линукс. Преди броени дни към софтуера с отворен код премина и администрацията на испанския град Валенсия.

Само преди месец правителството на Германия се произнесе, че uefi зареждането на Windows 8 е неприемливо за федералната администрация от съображения за сигурност. 

Глас Народен смята, че във времена на тежка финансова криза е настъпило времето, в което трябва да отворим темата за преминаването на българската държавна администрация към софтуера с отворен код. Той би спестявал на бюджета огромни и безмислени разходи всяка година.

Убедени сме, че идеята да се спестят пари от бюджета и същевременно да се гарантира сигурността на компютърната инфраструктура на страната ни ще срещне много съмишленици. 

Глас народен се обявява за преминаване към Linux, Open office и софтуер със свободен код за държавната администрация у нас. Спестените пари могат да бъдат инвестирани в образование, наука и развойна дейност.

TOGETHER FOREVER

Първият голям договор за продукти на MS е от 2002 г. и е за 30 000 пакета Windows XP и Office XP на български език за над 50 млн. лева. През 2007 г. са закупени още 62 000 лиценза за настолни и сървърни версии на операционната система за близо 85 млн. лева. 

През 2012 г. срещу малко под 60 млн. лева Министерски съвет се снабди и със „софтуерна осигуровка“ за всичките 96 000 компютри в администрацията, за да може на тях да тръгнат последните версии на Windows и Microsoft Office. Любопитното в случая е, че процедурата започна още преди осмата версия на операционната система да се е появила на бял свят. И до момента тя е използвана в по-малко от 1% от големите компании по света. 

Въпреки уверенията на тогавашния главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков, в специализираните среди се появиха съмнения, че новите програми ще могат да работят адекватно на по-стари машини, а освен това някои от закупените компоненти на офис пакета практически не се използват от чиновниците.

(БЕЗ)ОПАСНОСТИ

 

Linux от появата си се слави с по-високото равнище на безопасност. Това донякъде е резултат и от малкия му пазарен дял – създателите на вируси имат интерес да атакуват масови платформи като Windows. В същото време, някои събития от последните седмици допълнително компрометираха операционната система на Microsoft. 

От изтекли документи стана ясно, че германското правителство напълно е замразило плановете си за ъпгрейд до Windows 8. Причина за това е новата технология за зареждане UEFI, която, в името на борбата с вирусите и нарушенията на авторското право, дава пълен достъп до машината на трети лица, сред които може да е и американската Агенция за национална сигурност.

ДА ИЗБИРАМЕ ЛИ БЪЛГАРСКОТО?

 

Според „Глас народен“, не е проблем да се преработи някоя от основните разновидности на Linux, за да изпълнява напълно целите на държавната администрация. От партията дават за пример Испания (LinEx), Куба (Nova) и Турция (Pardus). У нас вече са правени Linux дистрибуции, сред които по-известните са Tilix, VS Live и УСУ. 

Йовко Ламбрев смята, че няма „достатъчно бизнес и житейски основания“ да се „побългарява“ Linux. Според него е по-важно администрацията да стимулира (или поне да не саботира) развитието на български компании, които да поддържат избраната платформа.

Затворен код

Пет правителства не могат да кажат „не“ на Microsoft

WWW.WEBCAFE.BG

Не са само пенсионерите, социално слабите, малкият и среден бизнес и приближените до властта олигарси. Макар и отвъд Океана, Microsoft също спечелиха от актуализацията на бюджета. От наличните за харчене на министерствата 148 млн. лева допълнителна пара, 23.3 млн. лева ще отидат за плащане на лицензите на продукти на американската компания.

Дружбата между Microsoft и българската администрация (с посредничеството на ЦАПК „Прогрес“) не е от вчера. От 2002 г. насам са подписани три договора за хиляди лицензи на Windows и Microsoft Office на обща стойност близо 200 млн. лева. През тези 11 години освен съмненията в закоността на сделките, мнозина в IT средите са повдигали въпроса: „Защо ни е този скъп софтуер, когато има безплатен с отворен код?“.

Дъвка от ранга на футбола и политиката – в това се е превърнал разговорът за чиновниците и операционната система Linux, според известния блогър, IT специалист и поддръжник на open-source идеята Йовко Ламбрев.

За момента футболни деятели не са се изказвали в полза на Windows или Linux, но темата действително се оказа подходяща за политически изяви. През 2012 г. „Атака“, а в средата на септември т.г. – и „Глас народен“ на Светльо Витков, призоваха за налагане на програмни продукти с отворен код с цел намаляване на разходите.

Възможно ли е държавата веднъж завинаги да се откаже от десетките хиляди платени лицензи и така да се отърве от последващите разноски по тях или партиите просто са си намерили поредната тема за празнословие?

Има-няма как

Всеки IT специалист ще ви каже, че миграцията на програмното осигуряване е като развод, нов дом и нова работа накуп – бавно, скъпо и често болезнено. Въпреки това, във все повече държавни институции по света заработва софтуер с отворен код – от Белия дом, руската администрация и френския парламент през турското правителство и държавни агенции в Малайзия до училищата в Македония и пощите в Чехия. Работата трае с години, не е лишена от проблеми, но резултатът е налице.

През последното десетилетие самият Linux се разви много и от екзотика се превърна в напълно използваемо решение за домашни и бизнес потребители. На него е базиран владеещият мобилния пазар Google Android, а също и софтуерът на много домашни устройства като Blu-Ray плеърите.

Още през 2002 г. Йовко Ламбрев и група български компютърни специалисти писаха писмо до тогавашния президент Георги Първанов с искания за повече прозрачност при снабдяването на администрацията със софтуер и проучване на алтернативи на предлаганото от Microsoft. Linux обществото у нас от години също е с ясна и активна позиция по отношение на харчовете за софтуер.

Въпреки полемиката в медиите, за държавата този въпрос винаги е в графата „Приключени“, макар и по различни причини.

Преди 11 години покойният министър на администрацията Димитър Калчев коментира, че няма начин да се мине на Linux, защото бил на английски, а повечето чиновници не знаели езика на Шекспир. Приемникът му Николай Василев пък заяви, че без Microsoft можело… също както може без ток, вода, кола и т.н. Като премиер Бойко Борисов ни плашеше, че администрацията би блокирала по време на евентуално преминаване към нов софтуер и цялата операция би глътнала много време и пари.

Потърсихме преди 10 дни мнението на Министерски съвет и по-специално на главния му секретар Нина Ставрева по темата – до ден днешен резултатът е мълчание от „Дондуков“ 1. Явно и тази власт смята, че продуктите на Microsoft са незаменими.

Шеста глуха

Според Ламбрев, никое от сменилите се междувременно 5 правителства не е показало реално желание за преминаване на администрацията към софтуер с отворен код, а инициативите в тази посока са били единствено за отвличане на вниманието. По думите му, властта злоупотребява с големия мащаб на един проекта и дава „шансове“ на компании и НПО-та единствено с цел след това провалът им да бъде изтъкнат като доказателство за това, че няма алтернатива.

„Липсва разбирането и визията на мениджъра (от страна на администрацията) какво трябва да бъде свършено и то да бъде ясно формулирано, след това описано и планирано как всичко ще работи заедно – вместо това се напасват търгове, изисквания и срокове, така че да бъдат удобни за един или друг доставчик. В крайна сметка държавата пазарува кубчета, които дали после ще могат да бъдат интегрирани в цялостна система е без значение“, смята специалистът.

Ама как ще ми работи?

Когато става въпрос за документообработка, електронна поща и търсене на информация в Интернет, Linux от доста време е достатъчен на чиновниците. Истинският проблем е как ще работят в новата среда специализираните програми, създадени за нуждите на различни ведомства – за изготвяне на специфични бланки, за справки и обновяване на бази данни и т.н.

„Първо трябва да се спре с практиката да се поръчва софтуер, който изисква конкретна платформа, защото в противен случай никога няма да излезем от порочния кръг на зависимост от една или друга система или доставчик“, категоричен е Йовко Ламбрев.

На неговата позиция са и от „Глас народен“, които посочват, че голяма част от административния софтуер е базиран на архитектурата „един сървър – много клиенти“ и с въвеждането на отворени стандарти при сървърните приложения ще се елиминира нуждата от конкретна ОС, с която да работи служителят на гишето.

Освен това, в наши дни не е проблем на Linux да се „подкара“ програма, създадена за операционната система на Microsoft (чрез виртуализация или емулатор като Wine), което означава, че няма да се наложи чак толкова много програми да бъдат създавани наново.

Скрити образователни разходи

Обикновено едни от основните разходи при работата с продукти с отворен код са за обучение и поддръжка. Защитниците на Microsoft твърдят, че потребителите и системните администратори цял живот работят с Windows и за тях минаването към по-нова версия е много по-бързо и лесно в сравнение с възприемането на съвършено нова среда.

Този аргумент значително „олекна“ след премиерата на силно приспособения за таблети Windows 8, първата среща с който най-често може да се определи като „шокираща“. На този фон Linux дава на потребителя много голям контрол върху облика на операционната система, като някои от най-популярните негови варианти (дистрибуциите Ubuntu и openSUSE, например) приличат в по-голяма степен на нещо познато, отколкото „плочките“ в новата ОС на Microsoft.

От партията на Витков смятат, че повечето системни администратори у нас ползват Linux за частни нужди, „защото и без това знаят коя система е по-добра и по-сигурна“ и няма да им бъде проблем да започнат да поддържат компютри с него.

Ние си говорим, но…

На теория, операцията „Чиновници с Linux“ изглежда дълга, тежка, но не и неизпълнима – особено на фона на няколкото десетки милиона лева, които държавата всяка година дава за „марков“ софтуер. Проблемът е, че по веригата има много звена, които предпочитат всичко да си върви все така скъпо и спокойно, а има и немалко лица и фирми, които са пряко облагодетелствани от статуквото. Все пак, говорим за страшно много пари.

Много малка част от тях биха стигнали за обучението на специалисти, които да създават и поддържат софтуер. Останалите 70-80% от кръглата сума тогава биха могли да отидат за решаването на други проблеми в държавата. Хич не са малко тия, които не се изписват на син екран и не се решават с преинсталация.

 Статията е препечатена от сайта Уебкафе

http://www.webcafe.bg/id_1840831508_Zatvoren_kod_

Advertisements