Етикети

, , ,

MarietaWolf

Доброволно. Означава нещо, което правиш на добра воля, т.е. никой и никакви обстоятелства не те принуждават. Кога за последен път сте правили нещо доброволно?

Не се притеснявайте сега. Ще ви успокоя като ви кажа,че доброволчеството има много измерения. Например ние българите сме едни от най-отявлените доброволци в света, и то по душа! Защото 45 години доброволно сме се оставили с нас да си играят на социализъм с обещанието, че спечелилите ще имат привилегията да преминат в следващото ниво на играта, наречено комунизъм. И аха-аха да прехвърлим поне единия крак в следващото ниво, и създателите на играта взеха, че промениха условията и наименованията в играта. С което ние не само че се съгласихме доброволно, ами и повярвахме, че са го направили заради нас. И то дотолкова повярвахме, че решихме, че ние сами сме си променили условията, защото го можем. Разбирате ли, един вид от доброволци се превърнахме в съзидатели. Ама не би. Защото в следващите 23 години стана ясно, че ние пак сме си на същите места по дъската, не сме мръднали в никаква посока, защото просто не можем. Ние сме амбиента, защото доброволно сме се съгласили с това статукво.

Но не за това доброволчество исках да говоря аз. А за онази потребност, която те кара да излезеш от ролята на четвърто колче на ски пистата и да обуеш обувките на ски-скачача. Това е онази потребност, създала народните будители, опълченците на Шипка, героите от Сливница, и… И май свършиха. Ако въпреки отдалечеността във времето се опитаме да си спомним величието на тяхното доброволчество, ще добием сили да сътворим ако не тяхното добро, то поне съответстващо на нашето време.

Първото е да се събудим от дълбокия сън на гражданската си незаинтересованост. Да повярваме в собствените си сили и не просто да стоим и да наблюдаваме случващото се около нас или да участваме в нечия игра. А да осъзнаем собствената си значимост и да придобием самочувствието, че от всяко наше решение и действие зависи не просто нашето настояще и бъдеще, а и това на общността, в която живеем. Защото докато “оправяме” нашето персонално благополучие около нас другите правят същото и всеки дърпа чергата в различни страни. Е, тя вече е доволно разкъсана и никой не може да си спомни как би трябвало да изглежда в целостта си. Някои се опитват да ни убедят, че е преобладаващо червена, други – че е преобладаващо синя, трети ни я представят жълта, четвърти – кафява… А тя, драги зрители, да точно зрители, е просто лайняна. И не само на цвят, ами и на аромат. И ще смърди докато доброволно продължаваме да нехаем. Докато не вземем доброволно да я закърпим, изперем и да си спомним каква е била, за да знаем как да я продължим.

 Мариета Волф

Advertisements