logo

Когато пациентът у нас има нужда от здравна помощ, той се сблъсква със следното:

Отказ на пряк достъп до специалист – всеки пациент задължително трябва да мине през ОПЛ (общо-практикуващ лекар), който, ако не може да реши проблема, трябва да му даде направление за преглед при специалист.

Поради наложените (официално или неофициално) лимити от НЗОК, обикновено броят на направленията на един ОПЛ за тримесечие е ограничен. Често се оказва, че когато е необходимо такова направление – лимитът на съответния ОПЛ е изчерпан и човек трябва или да си плати в брой преглед при специалист, или да чака седмици или месеци.

Лош достъп и отношение на ОПЛ

Пациентът се сблъсква с големи опашки от чакащи пред кабинетите на ОПЛ, предреждане от „познати“ и близки на лекаря, представители на фармацевтични фирми и т.н. Това става в момент, когато пациентът си е взел отпуск или неофициално отсъства от работа, за да може да се прегледа и времето му е ценно.

В кабинета пациентът често се сблъсква с формално отношение – прегледът е няколко минути, а след това следва половин час писане на документация, попълване на формуляри и друга административна работа. Това допълнително създава усещане за формално отношение, за „отбиване на номер“, за липса на интерес и ангажираност от страна на лекаря.

ОПЛ не винаги е компетентен (и няма как да бъде) по всички специални проблеми, с които идваме при него. Съответно пациентът усеща липсата на специална подготовка и знание от страна на ОПЛ, както и възможността за грешка.

Материалната база на повечето ДКЦ и кабинети на ОПЛ е под стандартите на съвременното медицинско обслужване.

При изписване на терапия или при налична такава,

понякога лекарства се заменят с други не на базата на медицинска нужда, а заради активна „промоция“ от страна на фармацевтична компания или скрит финансов интерес на лекаря.

При изписване на лекарства,

отказ за модерно лечение или усложнена административна процедура при получаване на медикаментите.

Повечето сериозни заболявания, веднъж диагностицирани, се нуждаят от хронично лечение със скъпоструващи лекарства или процедури – между няколко десетки до няколко хиляди лева на месец, които са непосилни за 95% от българите. За повечето такива лекарства се доплаща напълно или частично от НЗОК. Тук става дума за лекарства за широк кръг болести – от хипертония и диабет, до мултиплена склероза, онкологични заболявания и трансплантирани органи. Различните лекарства се изписват по различни режими – по-евтините просто се доплащат от НЗОК и пациентът ги получава в аптеката, а по-скъпите се изписват само от специалист или от комисия чрез специални протоколи.

За скъпоструващи лекарства, изписвани по протокол

(за онкологично болни, болни от редки заболявания, трансплантирани, тежки неврологични заболявания и др.) пациентът трябва да измине един дълъг път, докато получи лекарството в аптеката. Трябва да бъде разгледан неговият случай от медицинска комисия, след това изписаният протокол трябва да бъде изпратен в НЗОК, където трябва да бъде одобрен от специална комисия, след което пациентът може да си го вземе от аптека. Тази процедура се повртаря на три или на шест месеца, защото такава е продължителността на даден протокол. За пациента с тежко заболяване това означава едно безкрайно ходене по институции и лекари, изпадане в състояние не само на белязан от съдбата с тежка болест, а и в състояние на „молещ се“ за живота си пред различни администратори или просто безлични институции.

За някои тежки заболявания има съвременно лечение,

но НЗОК отказва да заплати за него поради липса на финансови средства. За пациента това е равносилно на смъртна присъда и отказ на обществото и държавата от изпълнение на задълженията (пример: отказът през изминалата седмица на Надзорния съвет на НЗОК да включи в своя списък съвременно лекарство за рак на гърдата, което би спасило живота на около 50 жени, при които друго лечение е неефективно).

За някои заболявания, за да ограничи разходите, администрацията въвежда много строги критерии за получаване на терапия, както и определени времеви интервали – колко време пациент може да получава терапия (напр. мултиплена склероза). Това означава отказ на достъп до лекарства за голям брой пациенти, които не се вписват в критериите. Мотивът на администрацията е, че това са медицински критерии, но на практика много често причините са финансови.

Липса на лекарства или по-висока цена, отколкото в други държави.

За много лекарства пациентът открива, че едно пътуване до Турция или Гърция би му спестило 20 до 40% от цената, защото в съответната държава това лекарство е по-евтино за пациент.

При постъпване в болница

Лоши условия, изискване на заплащане за много процедури или манипулации, често нерегламентирано искане на пари за извършване на операция или за това, операцията да бъде извършена от определен екип специалисти.

 

Всички тези проблеми изглеждат като формално отношение от страна на държавата, често като отказ да бъдат осигурени здравни услуги, както и до големи лични разходи за здравеопазване, въпреки декларирания дори в Конституцията достъп до здравеопазване на всички български граждани. Това води до явен или таен отказ на все повече българи от изпълнение на ангажиментите им – неплащане на здравни вноски.

*към момента по данни в медиите почти 1,5 млн. души не плащат

* Потенциалният пациент е работещ, плащащ редовно здравните си вноски и спазващ всички норми и закони, които се изискват от него в областта на здравеопазването. Той е в активна възраст, сравнително млад и рядко боледува. Рядко му се налага да се сблъсква със системата на здравеопазването за личен проблем. По-често се сблъсква заради здравословен проблем с дете или възрастен роднина/родител.

Автор: Експертен екип на ПП „Глас народен“ – здравеопазване

Advertisements