ИзображениеПовечето хора, завършили медицина, или искащи да станат лекари, имат изначален дълбок личен мотив да помагат на хората и да бъдат полезни.

Още на студентската скамейка те се сблъскват със следното:

Подчертано негативно отношение към лекарите и медицинската професия от страна на цялото общество – пациенти, медии и дори познати. Незаинтересованост от страна на много от преподавателите. Свидетели са на старата, неподдържана материална база и на ниското заплащане на своите преподаватели. В резултат повече от 70% от завършващите лекари още от 3-4-ти курс търсят начини и си уреждат специализация и работа извън България. В момента на дипломирането си повечето от най-успешните и амбициозни студенти напускат България.

Липса на лесен достъп до специализация 

След 6 години учене един завършил лекар завършва без специалност. За да придобие такава, са необходими още между 2 до 5 години специализация. Местата по държавна поръчка са ограничени, а и няколко години нямаше въобще отпусната бройка. В резултат се получава един омагьосан кръг – не можеш да започнеш работа, защото нямаш специалност, а не можеш да започнеш да специализираш, защото няма бройки за специализация. Това допълнително отказва много от кадърните лекари от професията или от практикуването й в страната.

При започване на специализация по държавна поръчка 

заплащането е такова, че на практика човек не може сам да се издържа в голям град, въобще не говорим за издръжка на семейство. Алтернативата е платена специализация, при която младите лекари заплащат, за да специализират. Това реално прави лекаря зависим финансово от роднини, родители, приятели или банки и прави създаването и издържането на семейство до около 30-годишна възраст почти невъзможно.

Лекарите със специалност по Обща медицина 

(т.нар общо-практикуващи лекари или ОПЛ) се сблъскват допълнително със следните проблеми:

Необходимост вместо да мисли за пациентите, да се превърне в едноличен търговец, който трябва да организира, издържа и менажира една лекарска практика.

Тотален негативизъм от всички страни – общество, медии, ежедневни скандали с пациенти, понякога и физическа саморазправа, непрекъснато натякване на „ти си длъжен“.

Справяне с наложената огромна по обем документация от страна на НЗОК, в резултат на което ОПЛ се превръщат в администратори и разпределители, а не в лекари.

Тотален контрол от страна на НЗОК и налагане на непрекъснати финансови глоби при най-малките грешки и дори просто при лечение по съвест, което понякога не съвпада с правилата, установени от НЗОК.

Ежедневен натиск и облъчване от страна на фармацевтични фирми 

Лекарите в болниците и болничните управители допълнително се сблъскват с:

Превръщането на болниците в търговски дружества преди години доведе до ситуацията всички решения, вземани в болниците в крайна сметка да се ръководят като бизнес, чиято цел е печалба (или поне липсата на загуба), което по дефиниция е невъзможно в сферата на здравеопазването.

Много решения се взимат на базата на „най-евтината“ услуга, което води до компромиси с лечението или бездушни от гледна точка на пациентите решения. Това предизвиква непрекъснати конфликти с пациенти и негативни публикации в медии.

Въвеждането на тръжния принцип при управление на болниците допълнително води до много нарушения и злоупотреби, някои от които са за лично облагодетелстване, а други в интерес на правилното лечение на болните.

Официалната заплата, както и заплащането по клинични пътеки от страна на НЗОК

(а това са единствените официални и законни източници за лекарите в болниците), са толкова ниски, че много от специалностите допълнително започват да изнудват пациентите, за да получат доход, който е справедлив за положения труд и просто позволява на лекарите да водят нормален живот. Отделно, поради лобистки интереси има огромна разлика между доходите на един педиатър например и тези на един инвазивен кардиолог (в пъти).

Някои специалности като пато-анатомия, съдебна медицина и анестезиология са с такова високо ниво на стрес и такова ниско заплащане, че вече в България има криза от липса на тези специалисти. Всички лекари от тези специалности просто напускат и отиват в чужбина. 

Всички лекари се сблъскват с официалната политика на сатанизиране на професията

дори и от най-висока държавна трибуна като тази на Народното събрание (пример: Цветан Цветанов, който изнесе СРС от подслушан разговор между лекари и ги обвини, след което в хода на делото се оказа, че са действали напълно правомерно и по закон).

Допълнително – лекарите са потърпевши от непоследователната политика на всички правителства през последните 23 години, които през 2 – 3 години правят промени в посоката на здравните реформи, в резултат на което реформа няма, а единственото постоянно нещо са безцелните промени – често към по-лошо.

Като краен резултат, медицината в България се превръща в хоби за богати хора, арена за изява на търгаши и амбициозни спекуланти или крайно убежище за оцеляване на една малка група странно алтруистични хора, които жертват напълно личния си живот.

Автор: Експертен екип на ПП “Глас народен” – здравеопазване

Advertisements