ИзображениеКъде е прагът на търпението? Задавал съм си този въпрос още от 4 клас, когато по-големите батковци дебнеха пред лавката и ми взимаха парите за закуска.

Бях малък, трудно ми беше да се защитя, а те бяха по-силните.

Сега се питам, къде е прагът на търпението на всички, почти 24 години след “промените” от 10 ноември 1989. Преминали ли сме го и кога?! А достатъчно силни ли сме да се опълчим срещу онези, които ни взимат “парите за закуска”?

Нима за тези 24 години демокрация не пораснахме достатъчно, за да имаме силите да кажем СТИГА !!!

Явно, когато става въпрос да набиеш съседа в 1:00 през нощта, защото е пуснал висока музика или да се сбиеш с агитката на другия отбор – да.

Но когато нещата опират до това да се защити националният интерес, тогава – всеки за себе си.

А дали не сме свикнали всичко до такава степен да се опорочава, че вече да не ни прави впечатление и ние просто си търпим.

Не всички обаче са се прекършили под сивото ежедневие, Има хора, които все още имат желание и сили да променят нещо. Докато вече над 100 дни се протестира, едва ли някой помни, за какво в действителност започнаха протестите.

Да припомня, едно от основните искания беше бърза промяна в изборния закон, която да гарантира по-честни избори, до колкото това е възможно. Някак си, обществената дискусия се измести от този точка и се фокусира върху това – колко е хонорарът на Парис Хилтън, дали Николета Лозанова и Валери Божинов са разделени. А парламентът работи ли, работи…

Ама сега, този изборен закон не е най-важното нещо. Ако не вярвате, вижте например “експертното” правителство. То се зае с първостепенните и неотложни задачи, като приемане на наредба за дисководещите, например.

В наредбата е заложен следният текст – “Дисководещият” трябва да указва долекарска помощ при инцидент, да анализира работата си след шоу, да е завършил 7 клас, да опазва околната среда, предварително да може да се запознае с музикалните предпочитания на аудиторията си. Задължителната “техника” за обучението на диджеи, според МОН, включва – учебна дъска; комплект за всеки обучаван от два грамофона директ драйв и пулт за миксиране, два CD плеъра, работна маса и стол.

А дали писалите наредбата са запознати с това, че сега е 2013 година?!

Сред задължителните умения на дисководещия са – писане на писма, становища, предложения, молби, заявления, написани на компютър, става ясно от наредбата.

Уплаших се !!! Наистина, съвсем сериозно говоря, замислих се, в каква държава живеем и какви хора ни управляват, щом това е една много важна и належаща наредба, точно в този момент.

И за да не ме обвинят, че съм настроен негативно,  само и единствено срещу новото управление, ще обърна внимание и на гиганта на мисълта – Радо Тошев, председателят на СОС. След като наложи данък паркинг на живеещите в центъра на София, уж с цел да облекчи трафика, а в същото време ги дискриминира, спрямо останалите жители по местоживеене, сега, този брилянтен ум предлага идеята – всеки, който се вози сам в колата си да плаща глоба. Предлага още, ако в кола се возят по 2-3 човека, да има данъчни облекчения. По този начин щял да се намали трафика. Дали да очаквам скоро да има предложение за данъчни облекчения, ако се къпем по трима накуп?

Къде е прагът на търпение ? А дали не ни харесва да ни мачкат и да си правят гавра с нас, всеки ден ? Не знам за вас, но се убеждавам, че идиотът от добра дума не разбира. Има ли смисъл в разумния разговор и търсенето на консенсус, или само силата ще накара нещата да се нормализират. И кога най – накрая политиците ще действат наистина в името на българските граждани? Дали не е време да спрем да сме любезни?
И дали във време като сегашното и с управници като сегашните търпението ни все още е добродетел?

Петър Петков – Ghettoman

Advertisements