ИзображениеЕвропа, мечта за мнозина от нас, гръцка богиня, континент, цивилизация, икономика, бюрократичен ред, държава.

Ред? Държава? На практика, да.

Бях изключително притеснен, когато през 2006 г. разбрах, че …. едно споразумение от 10 000 страници между България и ЕС се крие до последния момент от обществото ни и депутатите, и се одобрява за …  10 дни от парламента, време невъзможно за осмисляне или коригиране на положенията, останали вътре.

10 000 страници означават 10 Библии! Обем – книга полуразбирана и неовладяна от векове. Такъв обем информация не дава възможност да бъдат предвидени дългосрочните последствия от прилагането на точките от споразумението. Но защо преговорите се водеха скришно? Дали много от нещата, случващи се днес в България и в самия ЕС не са резултат от това и други подобни споразумения, написани на тъмно?

Даваме ли си сметка, че европейското законодателство от 100 000 страници, може да регламентира всичко – от кривината на продаваните краставици до 1-но милионната пенсия на еврокомисарите. Замислих се, че само гении могат да свържат в единна и непротиворечива система такова количество юридически текст! Каква беше изненадата ми (и не само на моята), когато миналата година по средата на кризата в Гърция, се оказа, че не съществува европейски механизъм за фискална взаимопомощ. Да, 17 държави имат една валута, но не знаят как да си помогнат една на друга, ако някоя закъса! Още по-интересно стана, когато се разбра, че няма никакъв механизъм, нито яснота, нито просто текст, който да споменава как една държава може да излезе от валутната еврозона. Такова действие дори не е предвидено! Интересно ми е за какво ли са мислели създателите на еврото, когато са създавали съответните договори? За вечното съществуване и действие на еврото? За „союз нерушимы“? Защо в тези 100 000 страници се намери място за какво ли не, но не и за по-важните неща? Едно здравословно количество скептицизъм при договаряне на еврозоната щеше да подскаже, че ще са необходими предпазни механизми в случай на неравномерно развитие на нациите-участнички. Всъщност, някои учени-икономисти поставят такива въпроси още при създаването на еврото (Пол Кругман например), но чиновниците от ЕС отговарят с неподправен оптимизъм – такова животно като асиметрична заплаха за еврото няма. Да, няма, ама има – защо PIIGS* държавите не издържат конкурентно напоследък? Не можем ли да свържем такова развитие с твърде високия курс на еврото и липсата на стимулиращи мерки за всяка една от страните, завързани сега за валутно-консервативните германци? Въпроси, чиито отговор е зададен в регламентите на еврозоната – създадени от чиновници и политици и твърде малко от учени-икономисти. Твърде малко професионализъм е играл роля при създаването на еврозоната и твърде много тя се състои от слепени едно за друго малки компромисчета.  Отдавна е известно, че малко визия и много уговорки на дребно не са добрата рецепта за успех на едно единно цяло. Липсата на визия идва от неяснотите около това, кои точно области тези 100 000 страници да регулират и доколко подробно. Повърхностен анализ на евро-законодателството показва липси в определяне на основните посоки, права и задължения; желание за затваряне на очите пред действителността; както и огромно желание за регулиране на несъществени детайли от живота ни.

Доколко ЕС е единно цяло – дали федеративно или конфедеративно? Спорът за федерация или конфедерация за мен бе приключен, когато наскоро посетих европарламента и нашият гид (всъщност – тя) заяви че парламентите на регионите (разбирай – собствените ни национални парламенти) се занимават през 70-80% от времето си с внедряване на евро-решенията.

Моля, в 70-80% от времето си ??? Та това означава, че ние сме загубили бавно и неусетно 70-80% от независимостта си. Това определя, че в 70-80% от случаите, нашето законодателство не зависи нито от нас, нито от нашия демократичен процес. За съжаление, в Брюксел прозрачността при взимане на решенията е по-слаба дори от у нас. А степен на свобода 20-30%, означава, че центъра на държавата ни се е преместил някъде там …Така че, за конфедеративност (хлабав съюз) не може да става дума. Та този съюз е твърде обвързващ дори за федерация! Дали не става дума за … единна държава, скроена по възможно най-кошмарният начин – чрез договорки на дребно?

Демокрацията се гради на … недоверие и скептицизъм. Да, два основни градивни камъка, които не позволяват други да говорят от наше име, да извършват действия за нашето благо, освен и само, ако ние не го одобрим. Всичко това, само след като сме имали времето и възможността да проверим доколко, кога и защо пак ни подлъгват …

Още Монтескьо определя принципа на разделение на властите, които задължително са независими и несвързани, като съществува ясно определяне, коя с какво ще се занимава. Понястоящем (след влизането в сила на Лисабонското споразумение), не остава нито една област, която центърът (Брюксел) да не може да урегулира през главата на националните парламенти. Каква абсолютна власт! Какъвто и закон да се приеме на национално ниво – той може много скоро и по радикален начин да бъде пренаписан заради поредното решение на Центъра. Истина е, че не е дефинирано с какво точно се занимава Брюксел и най-вече … с какво не се занимава, което е най-важното! Не е разписано точно в кой момент националните парламенти могат да кажат НЕ на центъра или дори как една държава да излезе от ЕС! Не е ясно, ЕС с големите общи проблеми на държавите ли ще се занимава или с регулиране на качеството и марките на сирената, на автомобилните гуми, както и на нокторезачките?

Необходимо е ние европейците, да преосмислим ролята на ЕС в нашия живот и то в най-скоро време. Иска се визия, фантазия и голяма доза практичност и скептицизъм. Иска се евроконституция, която би удовлетворила едновременно и британците, и германците. Тогава всички биха повярвали в бъдещето на Европа.

Всъщност възможно ли е нещо, ръководено от комисари и чрез декрети да даде положителни резултати? Не ви ли напомня за една система, имитираща демокрация, в която имахме честта да участваме и която се провали, но едва ли заради самите нас?

Истина е, че големите изпитания пред ЕС предстоят тепърва и начинът бъдещите кризи да бъдат превъзмогнати заедно е: всички европейци, да преосмислим защо, за какво и до каква степен съюза ще ни служи. И най-вече, къде в живота ни не е нужен! Защото и хората, и организациите определят себе си не само по това какво извършват, но и по това, което изрично възнамеряват да не правят.

д-р Христо Лафчиев

лично мнение

Advertisements