05 Filip Ivanov ToshevЗдрасти. Филип съм. Родом съм от София. На 27. Завършил съм математическата гимназия, а след това и Техническия университет. Изкарах бакалавърството, но от магистратура нещо се отказах. Засега. Бачкам в Ай-Ти-то, като всички останали математици, физици и инженери. По принцип не бих Ви занимавал с моята особа – видно е, че си имате и друга работа. Честно казано, по принцип и аз не бих се занимавал да Ви пиша…щото и аз си имам друга работа. Но пък нещата тук, рядко са по принцип. По принцип аз трябва да работя нещо с математика или физика, по принцип би трябвало да мога да си изкарвам прехраната така, по принцип ако работя съвестно още няколко години трябва да мога да си купя апартамент, да си взема и кола и да мога да си гледам живота и евентуално семейството. По принцип хората, които се занимават с политика трябва да са други. Трябва да са го изучили това. По принцип в парламента трябва да се избират интелигентни хора, които не само искат да направят нещо за държавата, но и знаят как да го сторят. По принцип трябва и да имат принципи, и да ги отстояват. Да, ама тука е малко по-друго. За това и Ви пиша. Пиша Ви щото тука не ме кефи. Или поне така не ме кефи. А там не ми се ходи. Ходил съм – става. „Свиква се“, казват приятелите. Може би и аз ще свикна, но все си мисля, че трябва да има и друг начин. Някакъв такъв, дето да включва и мен, и Вас, и приятелите ми, и вашите приятели, и съгражданите и съселяните и въобще всички нас, тези които говорим един език, празнуваме едни празници и имаме що-годе сходна нравствена система, породена както от генетичните, така и от културните особености на територията на която живеем и са живели нашите деди и прадеди – иначе казано – наричаме себе си Българи, колкото и малко гордост да ни носи това от лятото на 94та насам.

Да, знам, че и сега държавата ни би трябвало да е такава. Знам и че живеем във време на глобализация и хората могат да пътуват навсякъде, а така и трябва. Знам и че прирастът на населението в почти всички държави с висок жизнен стандарт спада рязко. А тъй като и ние се водим държава от Евросъюза сигурно следва и при нас да има този проблем. Този факт и отливът на млади хора пък означават застаряване на населението, което пък води до инфлация понеже все по-малко работещи плащат все повече пенсии. Това естествено дърпа икономиката назад, което води до увеличаващи се социални проблеми от всякакво естество. Всички тези факти тревожат много от развитите западни държави и разбира се няма как да подминат и нас. Но и аз и Вие знаем, че това не е проблемът на нашата страна. Проблемът ни не е нито в инфлацията, нито в глобализацията, нито в малцинствата или бежанците, не е дори в Борисов, Станишев и Доган. Проблемът тук, ако трябва да бъдем честни, сме аз и Вие! Проблемът сме ние защото когато през ден гледаме новини като например тази, че не само индивиди от нашите малцинства но и наш настоящ министър е доказано взимал помощи от Франция докато е живеел и работил в България и други държави от ЕС, или като тази че народното събрание гласува медиен магнат със съмнително минало и вече уволняван от Станишев поради „липса на морал“ да има достъп до най-важните класифицирани документи на държавата, и когато правителството дори в оставка се решава на сделки облагодетелстващи лица със съмнително минало, или когато вицепремиер и председател на парламента блокират пътища за да покажат явна подкрепа към определени бизнесмени, зад които застават и хора бъдещи министри от правителство с противоположна политика, или когато едно от първите решения на правителството е да забърза влизането в сила на закон облагодетелстващ бизнесмен близък до премиера, когато съдът оправдава обвиняеми, които биха били осъдени във всяка друга нормална държава, а осъдените успяват безпроблемно да напуснат пределите на страната, особено когато са близки до властта – ние отново решаваме да оставим решенията за нашето настояще и бъдеще в ръцете на тези хора. Нека Ви попитам – кога за последно предложихте на съпругата или съпруга си, на приятелите или на родителите си да оставите парите, семейните ценности и децата си на съседа за когото вече знаете, че е престъпник и патологичен лъжец? Дали за последно не беше на 12ти май тази година? Да бе – ще кажете – ама ако не са тези ще са другите, а за тях вече знаем, че крадат със сигурност! Вашият приятел пък ще каже, че е по-добре да са другите, само за да не са тези, щото помни по-малко може би? Но уловката е, че май и тези и другите са всъщност едно. Не, че са еднакво лоши, това за маскарите е нещо съвсем друго. Тези са по-скоро  – едно, в смисъл на…едно. Така изглежда поне. Родени са от една и съща майка, израснали са благодарение на средата създадена от тази майка, а не въпреки нея. Подпомагани са от едни и същи десетина богаташа издигнали се точно благодарение на тази майка и съответно изпълняват чинно именно техните заръки. Говорят за ляво и дясно, но когато дойде време за решение взимат заедно „правилното“. Не лявото или дясното. Ако пък случайно някой се усети и реши да даде гласност – тези същите излизат от телевизорите и радиата и се нахвърлят върху усетилия се. Ако е млад и работи значи иска повече за младите и работещите, което пък естествено значи, че иска да вземе и малкото останало на старите и безработните. Ако пък е от София и говори за екология – то той със сигурност е яростен противник на туризма във Вашата област и съзнателно или не, иска да Ви обрече на глад и мизерия. На всяка една група хора единствено се търси общият профил. Открият ли го, решението на задачата е лесно. Третият закон на Нютон гласи, че за всяка маса от хора с установен профил има достатъчна маса от хора с точно противоположен профил. Единствено остава тази маса да се задейства. Трябват само няколко предавания, няколко човека на място и автобус. Пари на ръка може и да не трябват. Все пак всичко е за идеята. Идеята статуквото да се запази.

Но всъщност все тая. Статуквото е зле, всички го знаем. Партиите са лоши, ясно. Лоши са, но нали сме в Европа. От там все натискат за това и онова и пак прокопсваме някак. Какво толкова може да стане. Ей го, баджанака си взе плазмен телевизор за шампионската лига, съседа замина на море до Гърция, там обслужването е доста добро. Вие пък може да идете до Боровец или Пампорово зимата. Само да платите сметките, лекарствата и вноската за апартамента. Нищо страшно няма. Вярно, не сме като в Германия или Щатите, но не сме и като в Африка! Общо взето е така. Ще го изкараме някак тоя живот със или без ДС, комунистите, царя или Бойко. Проблемът е само един. То даже и проблем не е точно, зависи си от гледната точка. Това, нещо като проблем е, че докато изплатите вноските по апартамента, който купихте за да го оставите на децата, те вече ще знаят английски, немски, испански или турски, я от училище, я от телевизията и ще правят разликата между нашата все по застаряваща и корумпирана държава и нещата, които са виждали и чували за Виена, Мадрид, Лондон и Ню Йорк и отдавна ще правят планове как да не стъпват в този апартамент повече от един-два пъти годишно, за празниците. И ще са прави. И вие ще се радвате, че са щастливи, понеже тука така или иначе не става. Няма лошо. Важното е човек да е щастлив все пак. Нали? Пък и нека бъдем честни – това нямаше как да бъде другояче. Тук просто нищо не може да се промени. И младите и старите го знаят. Аз лично съм го чувал толкова много пъти от толкова много приятели и познати, че няма как да не е вярно. Само дето…има едно съвсем дребно нещо което ме гложди по тоя въпрос. И то е – откъде моите приятели на 20 годишна възраст я знаеха тая мантра? Аз я знаех от тях. Но те? Не се сещах да са се опитвали да променят нещо, че да знаят, че не става, та предположих, че може би и те са го чули от някъде. Аз ли бях пропуснал момента в който го бяха обявили по телевизията? Или може би учените от БАН са го доказали? Търсих, това проучване са го покрили вече. Може би Вие знаете повече, но аз мисля, че този дето го е измислил е някой родител на мой приятел. Даже може на повече от един да им е хрумнало едновременно. Дали не е някъде след като са се опитали да променят нещо през 89та? Или може би следващите няколко години са се опитвали и все не е ставало? Не знам, за мен нещата се променяха постоянно тогава. Но явно в един момент са спрели. Знам само, че вече е доказано и трябва да е ясно на всеки, че тук нищо не може да се промени. Ако не сте опитвали, още по-добре, защото само щяхте да си загубите времето, а вероятно и нервите. За това не харесвайте правителството, което Ви лъже, но знайте, че няма как да има такова, което да не Ви. Не си задавайте въпроси за това кой и защо предлага разни хора на високи длъжности, защо сметките за парно никога не излизат, защо по телевизията се въртят едни и същи хора, защо в партиите се въртят едни и същи хора, защо човекът от КАТ Ви пита „и какво правим сега“ когато мигачът Ви не работи и защо за оня, за който казаха, че е откраднал няколко милиона все няма доказателства. Недейте да се занимавате с политика, защото е уморително и е пълно с престъпници, не търсете отговорност от партиите за които сте гласували нито от тези за които не сте. Не се съмнявайте в социологическите проучвания и искреността на медиите и никога не проверявайте източника на новините които четете. Колкото и да е зле положението – животът е прекалено кратък за да си хабим нервите с политици и техните далавери и шуробаджанащини. Важното е, че и тук човек има достатъчно свобода да изживее живота си нормално и спокойно. Стига да не се бута между шамарите. Да, може би няма да е чак толкова щастлив колкото този в западна и северна Eвропа, но спокойно може да доживее до 70, а защо не и до 80 години. С малко късмет може и да изучи децата си и дори да им остави апартамент. Това е важното! Останалото го решава онзи горе. И онези горе. Ако ви кефи. Ако не… кой знае? Може пък да се видим скоро на площадите? Ако не на наште, най-вероятно ще се видим на чуждите…

Май общо взето тва е…

 Филип Тошев

Advertisements