hristrina-shopovaХристина Шопова – кандидат за евродепутат от листата на ПП Глас Народен

Сега ще ви разкажа какво се случи по време на самия кастинг.

След първото събеседване с комисията и личното интервю трябваше да мина през детектора на лъжата. Само че в един момент се оказа, че изоставам сериозно по време на гласуването във ФБ. Това е моментът, в който всички илюзии за това колко е хубаво да има мажоритарен вот ми се изпариха напълно. От една страна, не можах да накарам всичките си приятели да гласуват за мен, по едни ли други причини – някои не вярват изобщо в политиката, за други тя е мръсна работа и няма какво да правя аз в нея, няколко се отказаха и заради това, че приложението за гласуване искаше споделяне на данни от профила им. За да набера малко над 100 гласа, проведох над 12 часа разговори по ФБ (това ми даде възможност да си поговоря с хора, които не съм чувала/виждала от години, така че нямам оплаквания). Обаче … Това са просто 100 гласа във ФБ! За да накараш достатъчно на брой хора да отидат заради теб до урните, се изисква сериозна инвестиция на време, средства и без да има някой зад теб, това няма как да стане. А ако има някой зад теб … разбирате ме, нали?

След като бях решила, че нещата спират до тук, имаше промяна на правилата и се оказа, че на детектор ще ходят първите 50 човека. Смених си вече взетите още преди първото интервю билети (да, малко се бях изсилила) започнах да питам кога ще бъде датата. До петък не получих отговор. Летях в събота, нямаше за кога и как да сменям билети и просто се качих на самолета. От „Глас народен“ ми се обадиха в понеделник в 12 часа, да ме попитат мога ли да отида на полиграф същия ден. От банката, в която се проведе телефонния разговор, отидох право в офиса на майка ми, преоблякох се и отидох на полиграфа.

Самото изследване беше наистина интересно, а омотаването с кабели и датчици на един масивен стол в стая с изкуствена светлина придаде допълнително усещане за сюреализъм. След като приключихме, нямах представа дали съм се справила, заради няколко много особени въпроси, свързани с това дали съм предавала доверието на някой за собствена изгода (изгода за мен е различно от облага, а предаването на доверието е хммм … всички, които са закъснявали да си вземат детето от детска градина и са получавали онзи насълзен, много разочарован и все пак облекчен поглед, знаят за какво говоря) и дали си спомням да съм лъгала, за да отърва сериозно наказание до 18 год. възраст. Че не помня, не помня, но просто няма как да не съм лъгала. След дълго мислене, дамата, която провеждаше интервюто ми каза да взема предвид как е зададен въпроса, с акцент на спомняте ли си и аз, противно на вътрешния си глас, казах не. След интервюто се качих на самолета и с това приключи втория етап.

За дебатите знаех датата, но 2 дни след полиграфа още нямах отговор и писах, за да видя дали ще трябва да си купувам билет. Да, оказа се, че съм минала. И така, на 1-ви сутринта за 3-ти път оставих Йордан и децата за 3 дена и се качих на самолета за София. Темите за дебата бяха обявени в четвъртък и като ги видях, лекиииичко се притесних. Четох, гледах, мислих, събирах информация, не поствах нищо в страницата си. Само че, реално, 2 дни и малко са ужасно кратък срок за подготовка. В събота вечерта почти заспах над лаптопа в София над статии за еврозоната и с това подготовката ми приключи.

И стигаме до самите дебати J

Първите два бяха доста слаби, закъсняхме с началото, в залата много малко хора се познаваха. Но скоро започнахме да си говорим и да се опознаваме и атмосферата се промени.

Това, което не можете да видите, но се надявам да усетите, е положителната енергия в залата. Дебатите не дават представа за повечето кандидати, и се оказа, че хора, които повече си мълчаха и не се бориха да победят, имат такива експертни знания или постижения, за които заслужават сериозно признание и уважение. Повечето от нас останаха до 12 часа, въпреки умората и въпреки че финалистите бяха само 6-ма. Посрещнахме 3-ти март и изслушахме българския химн. И си казахме довиждане, за сега.

След като написах всичко това, остава да отговоря на няколко от най-често задаваните ми въпроси.

Защо го направих – защото смятам, че е време за промяна и аз искам да съм част от нея. Тръгнах с доста неясна идея, която се доизбистряше по време на процеса. Така че, предстои да пиша и публикувам още доста неща. Време да осъзнаем колко е важна за всички нас политическата среда, в която живеем и да започнем да участваме активно в нея. Политиката, мили приятели, не е и не трябва да бъде жълти новини от кулоарите кой какво бил казал на нечий нос. Точно това представяне на нещата у нас се прави съвсем нарочно, за да ни писне и да се откажем от това да следим какво се случва. Не можем и не трябва да се изолираме, защото политиката днес определя почти всичко – от това какво и как учат децата ни, до това какво ядем и колко сме здрави.

Вярвам ли, че процесът беше прозрачен? Да, в това вярвам, и не го казвам от позицията на 4-та в листата. Аз отидох на кастинга, без да познавам никой лично. Всички предишни контакти със Светльо се изчерпват до великия концерт на The Bloodhound Gang преди доста години, по време на който сме били в една зала. По лице познавах и Ники Николов, тъй като е преподавал в моето училище, 1 АЕГ, София.

Добре де, а всички критики за кампанията? О, и аз имам критики. Организацията на първата част беше много добра, оттам нататък имаше моменти, в които не знаех какво и кога правим. Финалните дебати също можеха да са по-добри, от изтегляне на живо на имената на участниците в групите и темата, през по-добро модериране при прекъсване или отклонение от темата. Малшанс за някои наистина много добри кандидати беше и изборът на един победител от дебат – някои от дебатите бяха доста по-слаби от други, а в група с 2-ма или 3-ма силни кандидати печели пак само един. Финалният дебат беше много късно, всички бяхме уморени и това също си пролича. Времето за подготвка беше малко и това се отрази на качеството на дебатите, Освен това, в неделя следобед доста хора не са си в къщи, съответно не участваха в гласуването по ФБ. Но, това беше един експеримент – и за нас, и за ПП „Глас народен“. Много неща можеха да са значително по-добре, и се надявам следващия път да бъдат.

Реално погледнато, шанс имат само първите 2-ма (това е при една свръх оптимистична прогноза). Дали ще ги подкрепя? Първите двама са Христо Лафчиев и Александър Алеков. До последния кръг, дебатите, не ги бях виждала и се запознахме там, в залата. Първото ми впечатление от Христо беше провокацията по време на моя дебат, размахването на снимката на самолета, с който са били пренесени пари в брой до Гърция. И никак не ми хареса. После, по време на неговия дебат, той иззе думата и не даде шанс на почти никой да го прекъсне. За микофонната му техника аз, като професионален преводач, не мога да кажа нищо хубаво. Но … Христо има какво да каже и често именно последното му изказване те оставя с най-добро впечатление. В паузите между дебатите той се оказа доста усмихнат и позитивен, съвсем различен от крещящия човек на подиума. Както се оказа и след гласуването, неговата стратегия беше успешна, дали защото прикова вниманието, или защото ние в България си представяме, че политическите дебати са надговаряне, в което той несъмнено се доказа. Аз бих работила с него в тази кампания. Прочетох доста коментари за нагласен вот, но аз не усетих така нещата, в залата се усещаше към кого клонят предпочитанията.

Сега за Александър. Като изключим някои уклони да говори просто така, за спорта и за спора, според мен Александър се справи отлично. Освен това, което видяхте по време на дебатите, е важно да отбележа, че в паузите той си поговори с почти всички, беше усмихнат и позитивен, а след финалния дебат поздрави Христо и му каза, че е готов да работи с него и за него. За мен ще е удоволствие да работя с него 🙂

И последното, но най-важно? Какво ще правя оттук нататък аз? Аз ще работя. За повече информираност, за вземането на отговорни решения. Ще се опитам да бъде промяната, която искам да видя. Надявам се да успея 🙂

Advertisements