09 Nikolai Banchev YochkolovskiБил съм в казармата. В КЕЧ, което всъщност означава „Комендантско-експлоатационни части”. Особеното на КЕЧ-а беше, че там служеха предимно представители на етническите малцинства, но българският етнос, с минимум изключения, беше командващ, докато другите получаваха занаят и биваха научени на полезни за живота навици и умения.

За служещи в КЕЧ-а от специални комисии бяха определяни бъдещи войници, без горките те да имат какъвто и да е избор. Някой решаваше къде и при какви условия да протече важна част от живота им. Решаващите бяха офицери, чиито имена никой не знаеше, а и да беше научил – имаше минимален корупционен шанс за влияние. На всички етнически българи обаче, ни се искаше да бъдем в КЕЧ-а, защото знаехме, че там ще командваме и ще има много отпуски. И за нас се намираха връзки. КЕЧ-а имаше някакъв особен статут – на самоиздръжка за стопанска сметка, т.е. държавата плащаше заплатите на офицерите и старшините, пращаше техника и оръжия, но войниците трябваше да си изкарват прехраната.

Командирът сключваше договори с предприемачи и земеделски производители, а войниците ходехме на къра или по строежите, за което в КЕЧ-а влизаха пари. По полето чуждестранните предприемачи ни наричаха „бели роби”, а върхът на самозадоволяването беше изграждането в рамките на КЕЧ-а на свинарник – един такъв професионален, с елитни прасета, хранещи се с помията от двете столови – войнишката и офицерската. Командирът вземаше решения еднолично, пиеше най-много на банкетите и беше най-строг от всички. Беше полковник, но израснал до този чин без академично военно образование, а след завършена Школа за запасни офицери преди много години като редови войник.

Най-щастливи бяхме, когато ни пускаха в отпуск, след „работа на акорд”, което представляваше доста опростена, но работеща схема за стимулиране на войниците и техните трудови навици, а не на последно място – и на достигане на високи резултати в полза на предприемачите.

Командирът беше получил правото да прилага системата от държавата. Има определена работа за вършене, започва се в понеделник, ако се свърши до сряда – до неделя сте в отпуск, ако я свършите в събота – пак до неделя сте в отпуск. С това се изчерпваше стимулирането, но пък работеше безотказно.

Да си в отпуск беше върхът – да видиш гаджето или съпругата, да се напиеш, да вдишаш свободен въздух. Войнишката заплата беше малка, но стигаше за благините на отпуската.

На фона на живота в КЕЧ-а се открояваха хората, които се скатаваха, но ползваха благините на гърба на останалите. Накрая всички се уволнихме и всеки пое по пътя си, разбрал, че „и това го има”.

Горната история е напълно истинска.

Сега заменете „казарма” с „Югоизточна Европа”, „КЕЧ” – с България, „държава” – с „ЕС”, а „войник” – с  „гражданин”.

Николай Йочколовски

Advertisements