AlAlekov

Преди месец чух Светльо Витков да казва от стола до мен в студиото на НОВА ТВ, че избори се печелят от медийни изяви и дори да се съблечеш гол, ако те показват по телевизията, ще генерираш гласове. От този момент къде умишлено, къде не, започнах да следя внимателно кой политик къде е гост и за какво говори, та да разбера наистина ли българският народ е зомбиран до такава степен, че гласът му да струва няколко минути телевизионен сеир в повече. Стигнах до изводи, които поне в моето съзнание показаха, че има сблъсък на две Българии сред активните избиратели – една, която е научена да смила само най-простите и откровено най-малоумни „политически“ послания и другата, която се поболява като гледа и слуша тези послания. За жалост, въпросните послания до сега диктуваха избора и на двете групи, макар и по различен начин,а махалото си махаше докато годините на „преход“ преминаваха в петилетки, а петилетките в десетилетия.

Тази част от обществото, която е потънала в едно сиво ежедневие, което се върти само около изкарването на някакви пари, за да се платят някакви сметки и да се води някакъв живот, отдавна не се интересува от интелектуални приказки и със сигурност не прекарва малкото си свободно време в гледане на Дискавъри или 24kitchen. Тези хора искат само и единствено да не се прибират у дома в 8 вечерта и въпреки това да не могат да купят нови дрехи на децата си. Тези хора не се интересуват от интернет свобода, защото компютърът им е на 15 години, а интернет е нещо, което отвлича и малкото свободно време с децата им. Тези хора не се интересуват от ГМО и хич не ги интересуват световни конспирации, защото ежедневието им просто не предоставя място за излишни анализи, а храната е една – най-евтината. За жалост, тези хора, по никакъв начин не можеха да бъдат спечелени от някакви добре обмислени кампании и безкрайни програми от точки, които колкото и смислени изискват време за асимилация. За тях, изборът се свежда до най-простото послание – „Кой е виновен, че те са на това дередже?“…и още по-баналното „Кой е по-виновен в дадения момент?“ Те нямат време да се замислят от кога са така и колко правителства са се сменили, но гласът им се печели или от най-доброто политическо плюене по другия или от филията с мас, която виждаш ли показва, че еди кой си политик ги разбира най-добре, защото и той някога е бил там. На фона на тази група, не е чудно защо Светльо мисли че един танцуващ гол политик в национален ефир ще спечели симпатии – та той е гол, гол като нас, гол като децата ми…той ме разбира отлично!

Стигаме и до тази обществена прослойка, която е също толкова недоволна, но разполага с достатъчно на всички житейски фронтове, за да може да си позволи времето за анализи, размисли и страсти. Тези хора, които осъзнават напълно пълната липса на смисъл в настоящата политическа конфигурация, не се притесняват да търсят някакъв по-креативен начин за изразяване на недоволството си, но накрая май страстите взимат връх над размислите дори при тях. Гледайки голият политик, те му се надсмиват, възмущават се от него, но от възмущението и критиката до добре обмисленото гласуване пътят е много дълъг. Какво имам предвид? Възмущението и недоволството не са градивна причина за гласуване, а негативна и деструктивна – ражда се един термин, който нашумя в последните години – „наказателен вот“. Голият циркаджия те отвращава до такава степен и до такава степен се запечатва в съзнанието ти, че ти искаш по възможно най-болезнения начин да накажеш тази нечовешка простотия. Логиката взима връх и осъзнаваш, че единственият звучен шамар би бил глас в торбата на най-големия враг на простака. Този враг също не ти харесва, този враг е бил твой най-голям враг в миналото, но ти си готов да забравиш този по-далечен момент в името на истинското наказание за простака на деня. По този начин основната електорална сила започва безкрайното си люшкане от едните към другите и въпреки пълното и всеобщо недоволство, преливането към някой наистина различен (ако такъв има, разбира се) изисква неистови усилия от този различен и много сериозни душевни компромиси от гласоподавателите.

Благодарение на участието си в кампанията на ПП Глас народен, имах възможност да се срещна с Божидар Димитров в кулоарите на НОВА ТВ и тъй като през годините, прекарани в чужбина си носех предимно негови книги, трябваше задължително да разменя няколко думи с този човек. Всички знаем, че той също се докосна до „модерната“ българска политика и за един начинаещ „политик“ като мен беше важно да чуя неговата позиция относно електоралните нагласи, макар със сигурност разговори за история и военни стратегии по време на Балканската война да биха били по-интересни. Няма да забравя думите му, отправени към мен с един леко съжалителен поглед – „Браво, че искате да промените нещо в политиката и държавата, но нали знаете какви и колко много групи избиратели има, които няма никога да гласуват за вас, защото техните гласове къде директно, къде не ще бъдат предопределени?“ (цитирам по памет). Спомних си това след като написах по-горните наблюдения върху електоралните нагласи, но дори Божидар Димитров не може да ме откаже от опита да намеря нишата, от която българската политика може да бъде променена и смисълът да измести голия простак с мазната филия. И двете групи хора, които описах са хипнотизирани от махалото, но от всяко състояние на хипноза може да се излезе с достатъчно силно и добре премерено щракване с пръсти и колкото повече избори минат с наказване на познатите политически ексхибиционисти, толкова по-близо ще сме до това щракване. Голият не го е срам да се покаже по телевизията, но след като му дадем гласа си, защо за 5 години сменя костюма с телесен цвят с такъв за 5000 лева? Голият е ял филия с мас, но аз я ям и сега, а той за 5 години ще мине на диета от сьомга и хайвер благодарение на моя глас. Голият е прост и го наказах, но сега този, който го замести във властта се оказа още по-голям глупак, въпреки че е с дрехи. Махалото пак направи един цикъл, а нито аз с целия ми капацитет станах по-щастлив, нито съседът се прибира преди 8. Единственото, което се вижда в далечината са следващите избори и този път вече трябва да сме готови да щракнем звучно! Да хвърлим един мокър парцал върху голото туловище на настоящата политика и да започнем да живеем за бъдещето, а не да плачем по миналото и да се ядосваме на настоящето!

 

Александър Алеков

Advertisements