10565714_10204423669414389_585679319_n
От 14.06.2013г. до днес преживяхме толкова катарзис, че Омиров герой може да ни завиди. Протести, домати, кафета, прасета, извинения, обвинения, молби и проклятия. Толкова неща се изсипаха върху народа, че почти откривам аналога между изминалата политическа година и малко, и атмосферните условия в последните месеци.
Кой крив, кой прав, оставката е факт. Хиляди протестиращи си издраха гърлата от викане. По площадите и булевардите избухна толкова криейтив под формата на пърформанси, плакати и др., че се учудвам как България не се превърна в арт столица, поне на Европа. Кучетата си лаеха, автобусът си вървеше, на хората им писна и оттук-оттам наскачаха разни нови и стари политически муцуни, готови да подгряват втория сезон на анти-правителствените протести. Естествено и там нямаше кой знае какъв успех, все пак едно дърдорене не дава хляб и зрелища. В един момент, покрай вързаните тенекии в Народното събрание или липсата на кворум, фалира една банка, един лидер стана евродепутат в компанията на някакъв си нов политик и хоп – „последен валс, сбогом любима”. Оставката постъпва в последната минута, майки целунете децата си, хайде да празнуваме.
Най си обичаме празниците ние, българите, макар да не харесваме махмурлука и неприятната болка на другия ден. От 25 години периодично празнуваме и като изтрезнеем много ни боли, пак се напием да забравим и пак „ох”. Омагьосан кръг. Но така е, има хора с лошо пиянство, забравят всичко на сутринта, остава им само едно лошо усещане за преживяна подлост, но на кой му пука, идва нов празник.
Да, скъпи сънародници, сипете си по едно, оставка е, но консумирайте разумно и с мярка, за да не забравим и после пак да ни боли.

Ст.Бояджиева

Advertisements