10483075_10152438174057284_7563458742105109712_n
„Като декларираме, че нашата основна цел, възприемайки духа и буквата на този Кодекс, е да уважаваме правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация;“
Това е част от преамбюла на Етичен кодекс на българските медии. Само че е пропуснато, че информация се пуска само ако някой си плати, с което получава и wildcard, с която отпада изискването за достоверност. Закостенялостта на закърмените с комунизъм политици не ме учудва. Не мога да си обясня обаче, как точно медиите не разбират, че живеем в нова информационна ера и няма нужда да чакаме стотици години за да ни кажат историците какво е било вчера и какво се случва днес. Намеренията им прозират зад действията им, но медиите пускат само информацията, дошла по „официалния ред“. Точно в този смисъл са промените, заложени в проекта за Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители са М. Манолова, М. Захариев и Ст. Данаилов. На обществото ще се казва само това, което партиите искат да му кажат. Така разбират Демокрацията нашите управници. В един мандат два пъти сменят правилата на играта. И така, докато не се стигне до правилото, че комунистите остават вечно на власт, независимо кой печели. Нещо като сентенцията, че футболът е една красива игра, в която 22-ма тичат след една топка и накрая винаги Германия печели. При нас печелившата Германия е заменена братска Северна Корея.
България е шампион по налагане на незаконни практики и узаконяването им в последствие. Като се почне от рекета, през строежите и се стигне до медиите. Всички медии бяха доволни, когато получаваха едни проекти от един пикаещ с микрофон човечец, от къщата на един, дето си поръчва новините и го дават по телевизията по-често и от рекламните. По им е на сметка. Защо никой журналист не възропта, че всичко това е за сметка на ИСТИНАТА. Не осъзнаваха ли в какво се забъркват и как ще бъдат използвани. Някои бяха толкова доволни от ролята си на подлоги, че поднасяха гербери и червени рози, и целуваха ръцете дето им подписват медийните проекти. Постилаха червени килими на лъжливи социолози, които да казват какво мисли народа, без да са го питали. ИСТИНАТА отдавна няма никакво значение. Дори е нелепо да се говори за нея в материал за медии.
Алчността е над всичко. Съмнителни личности получиха червените пари и си купиха медии, и чрез тях се настаниха във властта. За малко и да я вземат цялата. Но алчността им ги скара. Медиите отдавна са на този и онзи, и са затънали в обвързаности. Сега ще бъдат жертвани в битката на собствениците си. За капак се готвят промени, които да доудушат и последната надежда за обективност. С готвените закови промени, налаганият незаконен модел на поднасяне на информация става законен и задължителен. Примката стегна и вече е късно. Готвените промени дори не се коментират публично. Журналистите гледат като бразилците в 29-та минута на мача с Германия. Нищо вече не може да се направи.
Медиите си заслужават участта. Те не само участваха в дезинформацията, но и лакействаха на грабителите на България. Всеки зародиш на опозиция на статуквото бе убиван от цензура. Хората не получават нужната информация за формирането на избор. Показват им се едни и същи лица или „нови“ клонинги на старите. Дори и позорно загубили изборите политици, обединени от некадърността си, с цел да са повече, пак да участват в битката за власт. Само не и наистина нови лица. Медиите „забравиха“, че всъщност трябва да информират. За да отрази едно събитие, която и да е медия, трябва да си платиш. Няма значение колко е добро и обществено значимо. Всички говорят с отвращение за този или онзи политик. Но пак го канят и му дават трибуна да говори лъжи и глупости. Но когато се прави нещо смилено медиите ги няма. Когато стане катастрофа или настъпи бедствие, ПТС-те тръгват като катафалки на състезание – кой ще покаже повече кръв и мъка. Когато трябва да са обективни и да са стожер на истината ти показват ценоразпис.
ПТС-те стават излишни. Новините сами ще идват от партийните централи. Ако някой от любопитство поиска да погледне истината, тя е там – където я оставиха. В катафалката.

Advertisements