do44 (1)

Че всички партии от последните 24г. са провал за държавата, едва ли трябва да ви  убеждавам. За собственото си благо се справиха страхотно, докато ние мизерствахме и оцелявахме. Ако се напише книга с всички провали и  далавери за последните 24 години, само съдържанието в началото ѝ би било по-обемно от „Война и мир“. Толкова са много, че вече са нормални. Ежедневни и не правещи впечатление. Всички партии говорят различни неща, но действията им са абсолютно еднакви. Последователни. Целенасочени. БСП, ДПС, АТАКА, ГЕРБ, РЗС, Реформаторски блок (новия театър със старите кукли) и куп други,  дават всичко от себе си за запазването на всяка цена на досегашния политически модел. Същият, който сами създадоха, за да не можем ние, гражданите да променим нещо.

Покрай последните избори, в стремежа към поредното замазване и размиване на реалността и отговорността се случи нещо. То естествено бе представено като невероятна крачка напред. Нещо изключително положително. Поредния катарзис!

Всичките партии започнаха надпревара кой ще седне на една маса с най-много граждански организации. Щедро обещаваха и раздаваха неизбираеми места в листите си за граждани. Появи се „гражданска квота“. Заговори се, за граждани влизащи в управлението. Щели да помогнат за прозрачност, борба с корупцията…

Айде бе! Сериозно!

Обяснимо скептичен съм. Помислих, разсъждавах. Това днес е опасно занимание. Направих го на ум, за да не ме помислят за луд терорист. Колкото и да го мисля, извода, до който стигам е все един – управляващи, опозиция, дори и отпадналите от парламента партии признаха собствения си тотален провал. Провалът на модела, който ги обединява. Ние за какво сме ги избрали, щом сега пак ни викат да им вършим работата. Нали затова са там?! Ние ще трябва да работим ако искаме да подобрим живота си,  за тях остава само далаверата. Явно на тях не им се занимава с проблеми като корупция, непрозрачност, монополи, мудна администрация… На тях им дай да правят лобистки закони. Да дадат на банките привилегии, да не пречат на картелните споразумения между мобилни оператори, бензиностанции, ЕРП… За нас праха в очите. Знаете ли, че покрай цирка с Пеевски и ДАНС, бе закрит сектора за борба с организираната престъпност? Същите които разследваха далаверите на политиците. Значи на власт в България дойде организираната престъпност, и първото и действие бе да закрие сектора за борба с организираната престъпност… А това, че Пеевски получи незаконно достъп до всякаква информация…Но обратно на темата.

До тук стана кристално ясно едно – политиците в България и българските граждани са два съвсем различни субекта. Т.е. политиците сами се разграничават от нас, гражданите. Те не са част от нас, и не смe ги избрали ние. На тях властта им е дадена свише! За нас има квота при тях?!? Сега ни дават шанс да участваме в управлението! Да спрем да ходим на работа и да почнем да висим на главата на управниците, за да не крадат, да не сключват непрозрачни сделки, да не взимат рушвети…. Кои сме ние, кои са те? Нима политическите партии не са граждански организации? На запад гражданските организации, които се занимават с политика се наричат партии. Останалите имат различни цели, но никакъв стремеж към управлението. Колкото по-добре се управлява една държава, толкова по-малко се говори за граждански организации. Когато политиците вършат това, за което са избрани, за гражданите остава да работят, да си гледат семействата, да се чудят къде да прекарат почивката, и накрая с кеф да си платят данъците. В момента, в който някой не си свърши работа просто го махат. В Китай даже ги разстрелват такива. А тук? Тук некадърността е обединителен фактор. Всички неуспели решиха, че са повече от успелите и взеха властта. Сега искат от онези другите, гражданите, да дойдат да вадят кестените от огъня.

Не е ли нагло?! Покрай избори всичките са граждани. Лицемерно „слизат“ при народа и казват: „всички ние сме едно цяло…“  След изборите те вече не са граждани. Те стават политици, управници и целия смисъл на народния представител изчезва. Той става верен на партията, която го е издигнала, за сметка на тези, които са го избрали. Партията е на едни хора. Не е на гражданите. Забелязали ли сте, че напоследък все по – често се употребява „депутат“, и все по-рядко „народен представител“?

Въпрост за ползата от досегашния модел и политици е толкова елементарен, че дори поп-фолк хроникьор би се сетил.  Отдавна е време за промяна. Трябват нови необременени лица. Парламентарната република и партийния модел са добра форма на управление, но ако партиите са на гражданите, а не на организираната престъпност. Отдавна няма народни представители. В парламента има представители на организираната престъпност, на монополите, чуждите интереси… но народни представители няма. Гражданите трябва да си вземем държавата обратно. Тя е наша. Не е тяхна. Ние сме гражданите на Република България? Кои са те, че да ни дават квота от собствената ни държава?

Дончо Бораджиев

Advertisements